Учител, поет или хомеопат - истината в "Съзвучие"-то на Иглика Бъчварова
Иглика Бъчварова бе гост на Регионална библиотека "П. Р. Славейков" във Велико Търново, заедно с дъщеря си Павлина Колева. Те представиха общата им и първа стихосбирка "Съзвучие". Посрещнаха гостите си с чай, сладки, приятна атмосфера, музика и много красиви стихове.
"Любов е нишката всезнайна,
доверие и състрадание
и няма тайна,
благословението е в сърцата
и сме щастливи същности на светлината."
Госпожо Бъчварова, откога пишете стихове?
Вдъхновението да пиша стихове почувствах като ученичка в Езикова Гимназия - Добрич. Провеждаше се традиционен литературен конкурс "Гео Милев" и ми беше изключително интересно да чета произведенията на участниците в конкурса. В един момент разбрах, че и аз мога да пиша, и успешно участвах с поезия.
Защо решихте да направите книжка с Ваши и на дъщеря Ви стихове?
Преди няколко години се запознах с творчеството на известен мексикански художник и написах стихове на английски език по негови картини. Тъй като стиховете му направиха силно впечатление, той ме попита имам ли стихове на български език и защо не ги издам в книга.
Така се появи идеята да публикувам поезията, която отразяваше същността ми, чувствата и всичко онова, което съм искала да споделя.
Павлина, дъщеря ми, също имаше своите поетични мигове и така решихме да ги издадем като обща книга. Усетихме съзвучието на изживяванията ни и ги превърнахме в единна творба. От стиховете ни се вдъхнови художничката Велина Христова и създаде изложба, която се появи заедно с представянето на книгата. Приехме нейното предложение да включим в стихосбирката илюстрациите й и три поетични произведения на дъщеря й, Соня Митова.
Така се роди книгата "Съзвучие".
Идеята за книжата е дошла по-интересен начин, в Мексико?
Да, идеята за книгата дойде от мексиканския художник Хосе Анайа. Разговорите ми с него наистина създадоха стихосбирката като изява на творчеството на всички нас- Павлина, мен, Велина, Соня. Както отбелязах и по време на представянето на книгата във Велико Търново. мексиканците творят и споделят изкуството си свободно, без притеснения как ще бъдат приети и каква ще е нечия оценка. Важното е да се изразят като творци - и в това е красотата на многообразието.
Така се появи и нашето Съзвучие - като изкуство без граници.
Какво е Вашето съзвучие?
Моето Съзвучие е пееща планинска утрин с розово - красив изгрев, синя приказка на морето с оранжево - тих залез, нежност на снежинка, която се смее, танцувайки сред приятели, музика на жита, топли и ухаещи на земя, небе и любов в Едно.
Разказахте и интересна история за Лондон - за промеждутъците. Какво е за Вас промеждутъкът?
Когато бях в Лондон често чувах в метрото изречението: "MIND THE GAP", с което се предупреждаваше да се вземе под внимание промеждутъка между перона и вагона. Още първия път, когато изслушах това, си помислих колко точно ни насочва този израз към единствения миг - точно тук и сега, между миналото и бъдещето, извън тях и същевременно толкова свързан с всичко което е било и това, което ще бъде.
Ние създаваме живота си точно в този момент с мисъл, чувство, действие и това е чудото на живота - в този единствен и уникален миг, изживян цялостно, сътворен с любов към всичко, което е. Може би най-важното, което прави живота ни жив, е да усещаме със сърцето си неизречения звук на тишината, от която започва новата мелодия.
Това осъзнавам най-ясно, когато съм сред природата.
За Вас общуването е...?
За мен общуването е себеопознаване. В прекрасната ни народна песен " Море пиле, славей пиле" се пее: " Да се чуе надалече...."- ето това е идеята на общуването: да се чуем, да се вслушаме в самите себе си, като общуваме с другите, които сме отново ние, свързани чрез нишката на живота.
Това е сътворяването на общата мелодия, в която търсим хармоничния резонанс и омиротворяване.
Има го това послание и в краските и шарките на шевиците ни, в тъканите чудеса от българските ръце и сърца.
А миналото, бъдещето, словото...?
Миналото е всичко "онова", което сме сега: това е опитността, която ни води и просветлява следващото ни изживяване - различно, спонтанно, искрено - така, както ни го показват децата, и едновременно с това осъзнато с мъдрост и благодарност, че сме свободни да продължим чрез избора на сърцето си.
Словото тъче това житейско пътуване. Както казвам в стиха си:
"Енергията на словото е сътворяваща.
Тя вдига и събаря градове.
И аз избирам сътворител ли да бъда
или да сривам собствените митове".
Забравяте ли и какво да казвате на любимите хора?
Вярвам на интуицията си, на природния разум, така че винаги казвам на любимите си хора всичко онова, което чувствам със сърцето си. Точно затова са любими, защото разговаряме на езика на любовта, а този език е без речници и правила , защото се усеща щастието, че сме заедно и се споделяме.
Как се изразявате най-често - със словото чрез писане, чрез говорене, рисуване...?
Професията ми на преподавател по немски и английски език е съвкупност от уменията четене, писане, слушане, говорене. Говоря, за да съм полезна със знанията и опита си. Педагогическият ми опит ме научи да изслушвам с търпение, разбиране и внимание. Това ми помага много в лечителската практика. Лечителството и учителството са в неразривна връзка и взаимодействие. Щастлива съм, че съм избрала да изживея това синергично пътуване на Душата. Най-обичам да се изразявам чрез писане. Често и вокализирам - спонтанно изразявам чувствата си чрез мелодии, които пея със сърцето си. Вдъхновяват ме природата и творбите на изкуството.
Посланията, които предавате на учениците Ви, детето, приятелите?
Често казвам на децата, с които заедно се учим, че ние отговаряме единствено и само за себе си и своите избори. Ние прожектираме света, в който живеем и всичко, което ни се случва, е за да ни припомни нещо, полезно на самите нас и на никой друг.
На дъщеря ми казвам, че уважавам изборите й и много я обичам. Благодаря й, че я има в живота ми, защото съм щастлива, че сме заедно такива, каквито сме. Към приятелите съм благодарна и радостна, че ги има.
Казавате, че децата са нашите учители? Как се виждате в техните очи, какво казват те?
Децата са толкова искрени и чисти огледала, че мога само да съм признателна, че съм избрала да съм сред тях и да се уча от всичко, което изживяваме заедно. Те ми припомнят, че хубавите неща се случват леко, лесно, без усилие, с игра и усмивка. Често, когато съм строга в час, погледите им ми казват, че те съм аз и само, когато се приемаме с любов, усмивката стопява напрежението.
Чувството за хумор ни прави равностойни участници в пиесата на живота. То ни сближава и се оказва, че децата са уникални творци, които просто искат да разказват и да се забавляват. Това е същността на всичко, което правим.
Защо хомеопатия и как се впечатлихте от алтернативната медицина? Как лекувате? И как се постига холистично здраве?
За мен хомеопатията е изкуството да сме здрави; единство на красотата, хармонията и силата на света, в който живеем... Този поглед към здравето ни идва от успешните и мъдри целебни практики на древността. В основата на хомеопатията е теорията за жизнената сила. В състояние на здраве нашата жизнена сила се изразява със свободата да творим в пълна хармония с енергията на живота. Без страхове, негативни чувства, неподатливи на илюзорни външни фактори.
Хомеопатията е наречена от основателя си Самуел Ханеман "Изкуство на изцелението" и с това осъзнаване, че изкуството е живот, аз практикувам и служа чрез познанието си, за да съм свободно изживяваща възможностите, които съществуват изобилно в полето на неограничената живителна сила.
Интересът ми към алтернативната медицина и енергийните практики на древността като Рейки, Сейким, Каруна, първоначално беше свързан с желанието ми да помогна на близките си да възстановят здравето си. С практиката, уменията ми продължават да се усъвършенстват и сега мога да помагам на повече хора да се чувстват в цялостно динамично равновесие - физически, емоционално, психически.
Лекувам като спазвам принципите и етиката на класическата хомеопатия. Лечението е двустранен процес - в него сме равнопоставени с човека, който се нуждае от помощ и е избрал да се лекува хомеопатично.
Холистичното здраве постигаме като сме честни със себе си и уважаваме тялото, емоциите, желанията и изживяванията си. Ние единствени носим отговорност за начина, по който да се чувстваме добре, в съзвучие със себе си. Умереността и баланса, спонтанността и откритите отношения са пътят на живота, в който да сме отдадени на творческите си заложби и тяхното споделяне с другите.
Колкото и невероятно да звучи, такъв живот съществува и е без усилия и напрежение. Това е състоянието, в което сме в потока на случващите се събития и ги приемаме с мъдрост и разбиране.
А психонавигацията? Що е то и как го практикувате?
Психонавигацията е изживяване, при което се завръщаме във вътрешното си пространство - това може да включва пътуване назад и напред във времето, за да стигнем до осъзнаване на отговори, свързани с емоционален дисбаланс и травматични събития.
Психонавигацията е свързана и с разчитане на символите на несъзнаваното чрез музикотерапия и слово. Достига се до дълбините на несъзнаваното, за да изплуват отговорите на истинските чувства и емоции.
Звукотерапия, рейки, сейким и Каруна учител? Обяснете и за това.
Звукотерапията - балансирането със свещените камертони е особено резултатна в хармонизирането на емоционалното тяло и завръщането към личната сила и житейско знание. Това е своеобразно акордиране, така че инструментът, който сме, да е в резонансно звучене с вътрешното ни ясно намерение и духовно призвание.
Всичко е - позитивизъм, любов, думи, чувства, себеприемане, поезия или ...? И пътят към себе си - това ли е пътят на всеки на тази земя?
Всичко, с което се занимавам, е удоволствие за мен и се радвам, че изживявам свободата на избора си. Енергийните практики са начини за самоосъзнаване и намиране на вътрешен мир и спокойствие. Достигаме до източника на съкровената светлина и мъдрост. Започваме да се отнасяме с доверие към усещанията и интуицията си. Това е свободата да бъдем себе си.
Всичко е свободно движение на енергията, в което изпитваме целия спектър от емоции, без да се заробваме, без да зацикляме, без да замръзваме в желания за притежание и страхове, че ще преживеем загуба. Всяка болка ограничава свободата ни да творим и да се радваме на живота в цялата му пълнота и многообразие. Всичко е изкуството да споделяме любов чрез себепознание и себеприемане в света, който сътворяваме, за да се себеосъществим.
Вълшебство
Земята съм и съм вълшебница.
Във същността съм прелестна любов.
И всичко съм, защото мога
да съм и залез, ден и нощ, и изгрев - нов.
Земя съм - изворна вода
Едно съм - живост в светлина.
Аз съм вълна и съм небе,
във слънцето съм аз сърце.
Това, че в огъня играя,
е танцът във безбрежността.
И колкото и митове да зная,
мигът е, в който раждам се и пак, и пак.
Аз въздух съм и съм движение
в неизброима, вечна красота.
В покоя си се изживявам
и радвам се, че стрък съм и съм пееща трева.
Полето съм, огряна щедрост.
Полюшваща се в нежност синева.
Пустиня златна съм във зряла мъдрост
и детска приказка съм за света.
Единна съм във цялото си цяло.
И весело усмихвам се в обичан звук.
Това съм - щастие съм бяло
във благодарност, че съм аз сега и тук.
