Войнежа – вчера и днес

Желанието на Север.бг да представя на своите читатели населените места в Централния Север ни отведе във Войнежа. Селото се намира на 30 километра южно от Велико Търново и на 4 километра източно от Прохода на Републиката. Сгушено в полите на Централна Стара планина, то е оформено от пет махали: Долен Войнеж, Со̀левска махала, Среден Войнеж, Горен Войнеж и Чаршията.

Кметското наместничество е най-голямото във великотърновска община – има седем съставни села, а площта му е около 38 кв. км. Надморската височина варира между 400 до 700 м, тъй като релефът е много разнообразен. Постоянните жители на Войнежа са 89, но през лятото се увеличават тройно – идват си много от хората, които живеят в Русе, София, Стара Загора, имат си вили и го използват като почивна база.

Запазена преписка върху страниците на богослужебна книга от църквата "Св. Пророк Илия" в село Войнежа, съхранявана в Териториалния държавен архив във Велико Търново дава основание да се направи извод, че жители на селото са взели участие във Велчовата завера през 1835 г. По време на Балканската война в 1912 година един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Но повече за историческата памет на селото разказва поп Пеню, който е живата енциклопедия за съселяните си и с охота разкрива пред любознателните историята на родове и поколения назад във времето. В книгата си "История на Войнежа" той описва създаването на църквата, на селото, поминъка на жителите и живота на цели родове от XVIII век до днес.

"Първото селище Войнежа е възникнало около най-ранния водоизточник в селото – Чучура, през XVII век. Първите жители са се заселили около тази чешма, т. нар. Долен Войнеж. Според легендата двама братя – Войняк и Хрельо, подгонени от турците, влизат дълбоко в планината и се заселват в местността, която сега носи името Хърваловци в Еленска община. След време единият брат пресича Балкана и се установява тук, като основава Долен Войнеж", разказва за възникването на селището и младият кметски наместник Стефан Стефанов, който е седмо поколение жител на селото според изчисленията и проучванията на поп Пеню.

С него и с голяма част от местните активисти се запознахме при посещението ни на празника на селото в деня на св. Илия, когато се чества и храмовият празник. Църквата, носеща името на пророка, е построена през 1835 г.

За самото построяване на храма кметският наместник ни разказва още една интересна история, включена в "История на Войнежа" и наподобяваща тази за граф Монте Кристо:

"Човекът, създал църквата, е лежал в цариградски затвор през турското робство. Негов съкилийник му съобщава за заровено злато. Условието да го вземе, ако излезе жив от затвора преди него е, да направи църква и мост и каквото остане – да си го прибере. Става така, че собственикът на златото умира. Другарят му по килия,Мильо, излиза след години, намира златото и изпълнява волята на доверителя си – построява църква във Войнежа и мост в Плаково.

Възникнал обаче проблем с мястото за изграждане на църквата. С указ на султана тя трябвало да бъде направена в Ильова махала. Мильо подкупва писаря на султана, за да впише допълнително буквата "М" във фермана и да направят църквата на друго място – в Мильова махала, носеща неговото име. Областният турски управител по онова време, Карахасан, научава за подправения ферман и, за да не ги издаде, хората кръщават на негово име селото – Караасани (впоследствие прекръстено на Филип Тотю, който е от този край)".

Разказът на кмета продължава друг негов съселянин:

"По онова време имало условие от османците църквата да бъде вкопана в земята, а височината й да бъде не по-голяма от турски конник. Друго изискване било църквата да бъде построена за един месец. От целия район се събират около 100 семейства в Мильова махала и започват денонощен строеж. За две седмици правят основите и целия градеж на църквата от камък. Мильо отчел, че им остава много материал и още време и доброволните строители разширяват зида на църквата, така че станал 120 см и това съхранило храма през годините, като се налагали малки реконструкции".

Още много интересни предания могат да се чуят на сладка раздумка от разговорливите жители на Войнежа. В селото има читалище, но отдавна няма самодейност, тъй като по-голямата част от жителите са много възрастни и само внуците им идват от време на време.

Атракции в селото няма, но войнежани се гордеят с парка, който е оформен със собствени средства на по-младите енстусиасти, подкрепени от кмета. Спокойствието, красивата природа, свежият планински въздух и чиста вода привличат не само туристи, впечатлени от многото зеленина, близката гора и екопътеките към Кладни дял, а и желаещи да си закупят къща далеч от хаоса и шума на големия град.

Всеки ден сутрин и вечер от пазара във Велико Търново тръгва автобус, който обикаля махалите на Войнежа и отива до Кладни дял, Вонеща вода, Райковци и Въглевци.

"Пътят е един - Проходът на Републиката. Който иска – може да ни намери", припомнят ни гостоприемните войнежани на изпроводяк.

Вижте още снимки от селото тук!