В света на шапките и книгите на един бивш полицай

Доц. д-р Людмил Георгиев гостува в търновската библиотека "П. Р. Славейков" вчера, където представи най-новата си книга "Оцеляване по Дунав - от Инголщат до нулевия километър" и колекцията си от полицейски шапки. Заговаряме се с него за хобитата му, шапките, полицейската професия и вицовете за полицаи. Кое го дразни, възхищава и вълнува? Ето отговорите:

Откога е страстта Ви към колекционирането на полицейски шапки?

От 1995 година. Тогава мой познат от Великобритания беше на посещение у нас. Той колекционираше аксесоари и тоталитарни символи - медали и статуетки от времето на социализма и аз му подарих стара, излязла от употреба униформа от милицията. При следващото негово гостуване, без да си поръчвам, той ми донесе английска шапка.

Аз пък като дългогодишен служител в системата на МВР, с 27 години стаж си бях запазил една шапка като лейтенант и полковник от полицията от 2006 г. Така шапките станаха няколко. В съчетание с обстоятелството, че академията и системата на МВР към онези години се разкрепости, тръгнахме на обмяна на опит със сродни служби и полицейски училища в чужбина, се стигна и до обмяна на шапки. При всяко пътуване се връщах с нови.

Така се увеличи колекцията. Част от шапките си ги доставям при пътувания зад граница, други си ги купувам, разменям, подаряват ми.

Какво съдържа към този момент тя?

Колекцията съдържа 370 екземпляра от над 40 държави. Шапките не само полицейски. Най-много са от България, има от Гърция, често пътувам до там. Имам от Англия, Франция, Испания и др. В Гърция униформа и фуражка лесно могат да се купят, за разлика от други страни. Но, няма право да се носят. Така е и у нас. Не може да носиш униформа, без да си съответният служител.

В Австрия също е строг режимът. В България дори се злоупотребява и престъпници извършват грабежи. Не всеки познава униформата на днешния полицай и може да се обърка, и да реши че го проверява униформен, а какво остава за чужденците. Не трябва да са на свободна разпродажба униформите. Явно в Гърция не се злоупотребява.

Имал ли сте случай, при който не знаете историята на шапката?

Да. При едно представяне в Русенската библиотека на колекцията ми имаше една шапка, за която не знаех нищо. С директорката тогава обявихме конкурс, че който от посетителите каже каква е тя, ще получи награда. Една госпожа намерила след това информация и получи един мой роман. Оказа се, че шапката била на френски полицай, от пътната полиция.

Мога да кажа че се обогатявам с нови знания около определената шапка. Имал съм случай при който тя ми харесва външно, но продавачът не може да ми каже на кого е, от къде е и започвам издирване, докато намеря достоверна информацията за нея.

Такъв бе и случаят с една семпла шапка от Йемен. Това ме накара за се позаинтересувам повече за тази страна. Прочетох историята й. Стана ми любопитно.

Колко пъти се е видоизменяла шапката на българския полицай?

По външен вид не се е изменяла, по скоро се изменя кокардата /малка значка, която се слага отпред на униформена шапка - б.а./ и символите по нея. Петолъчката и лъвчето са променени с оглед на новите изисквания за ордените и знаците съобразно Конституцията. Аз имам почти всички модификации на шапки от края на 50-те години до днес, с едно изключение. Във времето на социализма и 90-те години шапката бе като фуражка, с козирка и висока част.

Те бяха неудобни при изпълнение на преките задължения на полицая - гонене на престъпник например. Тя падаше, не беше приятно, смешно и нелепо бе, да тичаш и да я държиш, вместо ръцете ти да са свободни за преките служени действия.

Наблюдавам шапките за ежедневието, вече има промяна и в световен план - те са леки, удобни, функционални, тип бейзболни, с интересна, според възможностите на държавата - кокарда или емблема. За парадни случаи си остават предишните стандарти на фуражките у нас.

Най-старата шапка?

Най-старата ми шапка е германска, на немски офицер от Първата световна война. Тя е автентична, кожена каска. Другата е също каска предназначена за българската армия, пак от Първата световна война. Това означава, че са на 100 години, а може и повече, зависи кога са произведени.

Уникална е колекцията Ви...

Благодаря. Аз се гордея с нея. Това е мое хоби, не съм се вманиачил. То върви успоредно с другите ми хобита. Мисля че е единствена по рода си у нас и в този смисъл смятам, че е уникална. Аз я показвам за пореден път. Представял съм я в Русенския университет и библиотека, в София, Бургас и сега тук, при вас. Тя ще остане в регионалната библиотека до началото на декември.

А как се получи с писането? Сякаш не отива на един полицай, в строгата професия и униформа, пък било то и бивш, да прави такива "лирически отклонения"?

От 1992 година пиша и издавам книги. Първият ми сборник е с разкази на криминални случаи. След това издадох още шест на криминална тематика. Имам романи, два сценария по два от романите. Бяха оценени при различни конкурси като добри романи на полицейска тематика.

Те са доста автентични, както и персонажите. Съавтор съм и в сборници на криминална тематика. Аз съм едно изключение от правилото. Вече не съм щатен служител в системата на МВР, работя повече с младите хора, това ме мотивира и ме прави оптимист, и позитивно настроен човек.

Ресорът Ви е доста сериозен - криминалистика...

Да. Аз започнах кариерата си със званието старшина, работих като разследващ полицай известно време, после се отдадох на криминалистиката. Учих в Симеоново, специализирах година във Волгоград, Русия. След това и в други страни и насоки в Холандия, Австрия, Германия, което като преподавател и криминалист ми помага и досега.

Имам и второ образование - журналистика. Бях редактор във вестник "Следа", в електронен вариант. Реших че е добре да е под формата на разказ или роман, и в по-голяма дълбочина да представя проблематиката и авторовата си позиция, без да пресилвам нещата. Така се появиха книгите. Бях подкрепен от идеята и от други колеги, което пък ме провокира да стана основател на "Библиотека Полиция", която в себе си съдържа 36 заглавия на криминална тематика от българските автори. Хубавото е, че професията не ме е променила в негативен план.

Сега сте в Търново да представите най-новата си книга, с различна тематика. Коя е тя?

Тя е за другата ми страст - пътуванията по река. Носи заглавието "Оцеляване по Дунав - от Инголщат до нулевия километър". Пътеписът съдържа впечатленията на човека от лодката за всеки един от етапите на голямата река от Германия до Черно море. Описаното разстояние от 2500 км, изминавано на мускули за 77 дни е сериозно изпитание и не е по силите на всеки гребец.

В пътеписа, обогатен с близо 290 авторски снимки и с документален филм няма нищо измислено. Истински са и действащите лица, страстни любители на пътешествия, отворени към предизвикателствата. Към книгата са приложени наръчник за оцеляване по Дунав, правилата за плаване по реката и правила за участие в ТИД, която догодина навършва 60 години.

Има много вицове за полицаи. Това дразни ли ви?

Не, кефя им се. Чета ги с удоволствие. Никога не съм им се дразнил дори и като полицай. В моите книги съм бил винаги обективен, посочвал съм и силните страни, и недостатъците в хората, и системата като цяло.

Гледате ли криминални филми?

Не, моята половинка обича да гледа. Аз обичам приключенски и морски филми.

А има ли интерес към криминалната литература?

Да. Винаги има интерес към криминалната литература, както и към криминалните новини.

Правите и игри за деца - "Стани най-добрият"...

Да. Поредицата "Стани най-добрият" е патентована от мен. Тя включва различни професии - полицай, лекар, ловец, командос, журналист и др. Ще направим дарение на библиотеката от игрите и книгите ми.

Повече снимки на уникалната колекция вижте в НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ.

<< Sever.bg във Facebook >>