22-ма победители в конкурса на АЕК „Етър“
Снимки, разкази, стихотворения и песни от български и чуждестранни посетители разказват спомени за комплекса
22-ма от над 50-те участници в националния конкурс "Моят първи спомен от Етъра” ще получат награди, е решението на комисия от служители от АЕК "Етър”. Конкурсът бе организиран във връзка с първата копка на АЕК и приключи на 15 април. До тази дата не само от страната, а и от чужбина, са изпращани снимки, разкази, стихотворения и песни, свързани с архитектурно-етнографския комплекс.
"Интересът към конкурса бе толкова голям, че дори прерастна в международен. Освен от Габрово, Търговище, Сливен, Свищов, Варна, Русе, Горна Оряховица, Шабла, Димитровград, Велико Търново, Пловдив и др., приятели на музея от Франция, Швейцария, Америка също изпратиха своите творби.", хвалят се организаторите.
За победителите АЕК "Етър" е осигурил нощувка за двама, абонаментни карти, изделия от етърските майстори и рекламни материали. Наградите ще се обявят и връчат на 23.04.2013г от 11:30 ч в АЕК "Етър".
Текстовете и снимките могат да бъдат прочетени и видяни във фейсбук страницата на Етъра. Те ще красят Табаханата в комплекса и посетителите ще могат да ги разгледат.
На 23.04.2013 г. ще бъде открита изложбата "Мечта вградена в камък и дърво", по случай 50 години от първата копка. През целия ден ще има прожекции на филми "Етъра в старите ленти" в информационния център и ще се открие изложбата "Гергьовден в стария Пазарджик".
Всички участници са вложили много емоция в своите разкази и снимки. Вижда се как поколения наред са израстнали в и край Етъра. Някои с умиление си спомнят създателя на комплекса, Лазар Донков. Сред участниците има както посетители, така и хора, работили от създаването на музея, които са видели как Етъра расте заедно с тях. Едни свързват това магнетично място с бялото сладко, миризмата на симиди; други го предават и на следващите.
Етъра се свързва и с много празници – някои са дошли конкретно за Еньовден, където са се научили да омайват ергените с китка; други са попаднали случайно на Гергьовден, където са усетили магията на музика, народни песни, настроение и много усмивки – имали са уникалната възможност да се залюлеят на гергьовска люлка, да се премерят на гергьовденския кантар и да се хванат на кръшно българско хоро.
С умиление се гледа на воденицата, тепавицата и валявицата, поставили началото на Етъра. Тук са започнали много нови приятелства, както се е зародила и голяма любов.
