Изложба на полски фотографи откриват в Плевен

Фотоизложба "Showoff" на четирима млади полски творци, лауреати от престижния фестивал "Месец на фотографията, Краков - 2011 г.", ще бъде представена утре в изложбените зали на Художествената галерия "Илия Бешков". Изложбата е предоставена от Полския институт - София.

Експозицията включва цикъла "Файтъри" на Мачей Неслони с над 20 цветни портрети на полски боксьори, спечелили олимпийски медали. В периода 1948–1992 г. поляците печелят най-важните трофеи в любителския бокс. Кажимеж Пажджор, Йежи Кулей и Мариан Каспшик под ръководството на полския треньор на всички времена Феликс Стам не веднъж са заставали на почетната стълбичка. Заинтересувах се какво правят великите спортисти няколко десетки години по-късно. Как изглеждат, какво мислят и как спортните звезди, които някога всички познаваха от първите страници на вестниците, са намерили мястото си в съвременната действителност. Тези простички психологически портрети са обобщение на величието на полските боксьори от онези времена.

В изложбата е представен и фоторепортаж на Бартош Матенько "Графити", който ни препраща към най-добрите традиции на полската социологическа фотография от 70-те. Сурова форма, не прекомерно стилизирани, пълни с енергия и динамика, тези черно-бели фотографии разказват за ъндърграунда - свят, паралелен на нашия, до който повечето от нас нямат достъп. За да ни покаже процеса на раждане (на ръба на закона) на нов пъстър свят, авторът трябвало да спечели доверието на графитаджиите, да бъде допуснат в това тайнствено общество, заедно с тях да прескача огради и да преодолява бариери. Да се приближи до темата възможно най-близко. И той успява.

Направените фотографии в Почивния център "Папроцани" край папроцанското езеро в Тихи от Aртур Ястшембски не могат да бъдат разглеждани като една цяла история. По-лесно е да ги четем като отделни кадри – сюрреалистични картини, извадени от съня видения. Чувствам се разкъсан между спокойствието и безпокойството. Водата, изливаща се от коритата, може да притежава унищожителна сила, но тук изчиства композицията от детайли. Aвторът ни поднася чистата форма на черно-белите композиции. Кани ни за пълна с тишина и спокойствие трансцедентална медитация. От друга страна избраните от него теми привличат вниманието ни с присъщите им тайна и магия – отворената порта изобщо не ни кани да влезем, пейката, на която няма да седнем да си починем, или сърфа, с който няма да поплуваме. 

"Забравих къде е това" е фотографски разказ за 18-годишната Юлка Вилам, включващ кодове, впечатления, асоциации.



___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg