Вход | Регистрация

Мартеницата - пролетната надежда

Мартеницата - пролетната надежда
Снимка: Булфото

"Здраве и късмет! Щастие, радост и дълъг живот" - тези пожелания чуваме най-често, закичвайки близки и приятели с червено-белия символ - мартеницата. Днес е 1 март, денят на надеждата. Денят, на който всяка година и малки, и големи вярват повече в доброто и се надяват на по-хубавото. Денят, който, макар и снежен понякога, е знак, че идва промяната - зимата си отива, а пролетта чука на вратата ни с първите капчуци...

За Баба Марта, както от деца знаем този празник, всеки бърза да избере от затрупаните с мартеници сергии най-хубавата за най-скъпия и близък човек. Дали от суеверие или защото наистина вярваме и се надяваме на нещо различно и по-добро, залагаме на традицията. В случая - на мартеницата. И какво суеверно или езическо има в това, подарявайки я, да покажеш любов и привързаност?! Особено на някого, на когото очевидно те липсват - самотни хора или изоставени дечица... 

Носенето на мартеници е традиция от векове. Една от множеството теории за произхода й препраща към далечното минало, когато войните започвали през март. Воините напускали домовете си, а техните жени им връзвали червено-бели амулети за здраве и дълголетие. Мартеницата олицетворявала кръвта на воините и бледите лица на техните жени, изнурени от чакане и тревога за тях.

По-късно нашите баби са усуквали сами вълнените конци и са връзвали на домашните животни символите на слънцето и живота за здраве и плодовитост.

Днес, в забързания XXI век, традицията да си разменяме "Пижо и Пенда" не е отминала. Доколко обаче сме искрени в пожеланията и доколко вярваме в новото начало?! Или правим всичко, за да се "впишем" в общото и "за да не сме различни от останалите"?! Успяваме ли да предадем истински дълбокото чувство на топлина и човешка привързаност или заради забързаното ежедневие не се замисляме за смисъла на тези ценности и просто "отбиваме номера"?!

Дали сме добри и сърдечни и с какво чувство наистина подаряваме мартеници на близките около нас може да се разбере още от утре, когато "месомелачката Живот" ни завърти отново и когато 1 март ще е просто вчерашният ден.

Хубавото все пак е, че я има надеждата... И от нас зависи дали утре ще бъдем добри, каквито сме днес.


_________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg  



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар