За мен празникът на града е по-важен от националния празник.

Да. Празникът на Велико Търново е по-важен от 3 март. Празникът на Габрово, ако живеех там, щеше да е по-важен от 3 март. Дори Часът на земята принципно е по-важен, макар че няма да го отбележа.

Защо?

Защото дълбоко вярвам, че една част от хората на Земята навлизат в нова епоха. Епоха, в която националните държави са отживелица. Когато проблемите стават все по-глобални и изискват общи решения, а границите се обезсмислят.

Звучи патетично. Но далеч не е лишено от логика.

Националната държава е изкуствено понятие. Тя никога не се появява от само себе си, а е установена от човешкия разум. Националната държава трябва да реши редица проблеми, основно икономически. Но със създаването си тя поставя проблеми, тъй като никога не успява да обхване в границите си точно определен етнос.

Затова не празнувам 3 март. Едно на ръка, че точно тази дата исторически няма логика да символизира свободата на България. Но още повече, аз не искам да празнувам създаването на нещо, което както решава проблеми, така и създава такива.

Нека поясня. Не почитам робството и уважавам истински хората, които са пролели кръв за свободата. Почитам ги всеки ден, като уважавам пространството, за което са се борили. Почитам ги, като уважавам моите съграждани, като изхвърлям боклука си където трябва, като не омерзявам паметниците им. Почитам ги, почитайки земята, за която са се борили.

Не почитам обаче идеала, заради който стотици хиляди са загинали в абсолютно безсмислени войни, борейки се да възстановят граници, които са колкото техни, толкова и на съперника. Национализмът е най-скъпоструващата грешка на човечеството, за която се сещам. И още дълго ще я плащаме. Защото няма нещо, което да оправдае смъртта и да я направи героична. Няма, никога не е имало и няма да има нещо геройско в това да умреш. Още по-малко да умреш за идея, която е създадена да носи блага на едни и да ощетява други.

Единственият героизъм, който познавам, се съдържа в умението да живееш. Да живееш почтено.

Аз почитам земята, но не почитам границите. Почитам природата, почитам хората - всички хора. Не почитам битката за мое и твое, моята история и твоята история. Разделението - мразя го.

Затова уважавам повече празника на града. Защото той обединява. Защото той решава проблеми, а не създава. Защото хора от всички точки на Балканите идват да се радват на нещо, което хората в този град са създали. Защото това е празник на общността, на единството.

Днес се чувствам горд и в приповдигнато настроение. 3 март бе ден като ден.

Честит празник, Велико Търново!

Александър Македонски, Север.бг