Птиците крещят за помощ с пълно гърло
Колкото и скучни да са на пръв поглед сухите статистически данни, понякога няма нищо по-добро и красноречиво от тях. Единственият начин да придобием ясна представа за цялата сериозност на ситуацията с популациите на много от птиците в страната ни е да погледнем цифрите.
В България са описани 383 вида птици, като цели 327 от тях са защитени от закона под една или друга форма. Това означава, че пернатите, които не са застрашени в различна степен, са едва 56 или 1/7 от общия им брой в страната. Още по-тревожно е, че видовете птици, включени в Червената книга на България, са цели 100.
Ако решим да изброим дори част от тях, списъкът би бил внушителен: осояд, черен щъркел, гълъб хралупар, египетски лешояд, червен ангъч, голям ястреб, орел змияр, ловен сокол, белогръб кълвач, малък креслив орел, ливаден дърдавец, сокол орко, черен кълвач, белошипа ветрушка... Нямате представа как изглеждат повечето от изброените птици, нали? Освен ако не сте запален орнитолог, със сигурност не знаете какво представляват карталът, сивият жерав, средната бекасина и малката кукумявка, защото те вече не гнездят в страната ни, макар и в не толкова далечното минало да са били доста разпространени. Ако не направим бързо нещо, скоро ще се налага да обясняваме на децата си какво е орел, сокол, глухар...
Според организациите за защита на птиците (някои от които са много активни в дейността си и вършат чудеса от храброст, въпреки несъвършената нормативна база и недостатъчната подкрепа на държавата) основните причини много видове пернати да изчезват от територията на България са няколко. Без да претендираме за изчерпателност, ще изредим тези, които ни се струват едновременно най-проблемни и най-лесно решими.
На първо място ще поставим "доброто" старо бракониерство, което е бич не само за птиците, а и за всички диви животни. Едва ли е нужно да даваме примери, за да онагледим какви са ужасяващите щети, нанесени от лова (и законен, но в особено голяма степен незаконния) на фауната по целия свят. Отстрелът на защитени видове, ловът със забранени от закона средства като живите примамки например и този в защитени територии в много случаи обезсмислят усилията на зелените организации и довеждат много птици до ръба на оцеляването. Не по-малко вредни и опасни са някои нездрави прояви на "любов" към животните като вземането на малки от гнездата за попълване на частни колекции или за да бъдат обучавани за лов с птици (соколарство). Сред най-честите жертви на бракониерите са красиви и редки птици като орли, пеликани и лебеди. Един от най-ужасяващите и същевременно често срещани артефакти, на които можем да се натъкнем в ловни хижи, вили, домове и офиси, са препарираните трупове на различни видове птици (по неписано правило винаги от застрашени видове).
Друг на пръв поглед не толкова жесток, но за сметка на това нанасящ много по-мащабни щети и често ужасно болезнен убиец на птиците е безогледното използване на отровни примамки за едри хищници и пестициди в селското стопанство, както и нерегламентираното изхвърляне на смъртоносни вещества на сметищата. Изтребването на вълци и други едри хищници с отрови е не само незаконно, но и изключително неефективно, защото вместо тях най-честите жертви на подобни практики са хищните птици. Те много по-бързо забелязват отровения животински труп - примамка и, привлечени от лесната плячка, стават жертва на човешката глупост. До същите резултати води и често срещаното напоследък използване на необосновано голямо количество пестициди в селското стопанство, като в много от случаите земеделските култури се третират със забранени от закона субстанции. Гризачите, които фермерите приемат като основен враг на посевите си, са основна храна за множество дребни хищни птици, които масово умират, след като изядат отровените им трупове. Същото се отнася и за пернатите, които се хранят с покрити с пестициди семена. Сериозни щети причинява и изхвърлянето на отрови на сметищата, защото заради ограничаването на естествените им обитания много птици са принудени да се хранят на бунищата, където често намират смъртта си.
Автомобилът, може би най-полезното и едновременно с това и най-вредно изобретение на техническата революция, е страшен бич и за хвъркатото братство. Страшно често колите прегазват пойни птици, кацнали на пътя, за да кълват зърна. Не по-рядко се случва пернатите да бъдат завихрени от въздушната струя, предизвикана от превозното средство и да счупят крилата си, което води до бавна и мъчителна смърт.
Друго достижение на цивилизацията, електричеството, също е сред основните виновници за драматичното намаляване на броя на някои видове птици. Далекопроводите са едно от любимите места за кацане на едри пернати като щъркели например, но не са редки случаите, когато при разперване на крилете си те докосват друг проводник и получават жестоки изгаряния или загиват на място. Питаме се толкова ли е сложно електропреносната мрежа да бъде обезопасена и по този начин да бъдат спасени животите на хиляди птици годишно...
Хората унищожават птиците и индиректно. Разрастването на градовете, застрояването на извънградски пространства и увеличаването на обработваемите площи оставя все по-малко пространство за пернатите и унищожава естествената им среда, която те обитават от хилядолетия.
Както при автомобилите и електричеството, и ветрогенераторите имат своята тъмна страна. Те обикновено биват издигани на пътя на основните въздушни течения, които птиците използват за придвижване при полетите и миграциите си. Макар и да произвеждат екологично чиста електроенергия, те са един от най-зловещите врагове на пернатите, защото перките им се превръщат в ужасяваща месомелачка. Дори не е задължително птицата да попадне между тях - те "засмукват" въздушните течения, а с тях и птиците, отдалеч и не им дават никакъв шанс да оцелеят.
Според учените именно птичето е животинското царство, на което хората нанасят най-сериозни поражения с безогледното развитие на технологиите, замърсяване и мания за господство над природата. Много от нас осъзнават, че да се постъпва по определен начин е неправилно и вреди на дивите животни, а след време поведението им ще рефлектира и върху бъдещите поколения. Те обаче примирено си казват "един човек не може да промени нищо" и продължават да вървят по течението. А това е възможно най-неправилният начин на мислене.
Всичко зависи от всеки от нас. Най-малкото защото добрият пример е заразителен и човек би се почувствал неловко ако, да кажем стреля по птици с въздушна пушка, а околните го гледат с пренебрежение и странят от него заради поведението му. Никой също така не би държал над камината си препариран орел, ако приятелите му отказват да му гостуват заради извратената "украса".
Съвсем не претендираме, че това са най-целесъобразните или ефективни начини за противодействие на изчезването на птичето разнообразие в България. Претендираме обаче, че всеки от нас би могъл да допринесе много за това бъдещите поколения да се радват на песента на пойните птички и на величествения полет на орела. При това без да полага някакви геройски усилия...
