140 г. от рождението на най-големия български библиограф и енциклопедист
Патриархът на българската библиография акад. Никола Михов е роден в Габрово на 6/18 март 1877 г. в семейството на свещеник Васил Михов –дългогодишен учител в Априловската гимназия. Учи История, Биология и Социология в Женева и история на статистиката в Брюксел.
В продължение на 12 години работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева, където описва около 15 000 тома книги, справочници, периодика. Събира данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението (1878 г.). Създава школа от млади библиографски работници.
Сред най-фундаменталните му научни трудове са: "Библиографски източници за историята на Турция и България” в 4 тома, написани в периода 1914-1934 г., "Населението на Турция и България през XVIII и XIX век – библиографски издирвания” в 5 тома, написани в периода 1915-1967 г., "България и нейният народ по свидетелства на чужденци: Откъси от френски издания (написани на френски език – 1918), Издания на немски език (написани на немски език – 1929), "Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България” (на френски език – 1938 г.), "Принос към историята на българската търговия” в 6 тома, написани на френски език 1941-1970 г. Получава титлата "академик” през 1947 г. Награден е с орден "Кирил и Методий” – I-ва степен през 1952 г.
Почива на 5 апр. 1962 г. В знак на признание, в родния му град, в градинката между Регионалната библиотека и Народно читалище "Априлов-Палаузов” е издигнат негов бюст-паметник.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват негови снимки, част от библиография за Габрово, изготвена от него, писма. Особен интерес представляват неговите спомени, озаглавени "Домашни спомени и преживявания”. С голяма любов и уважение, той говори за своя забележителен баща, за атмосферата, царяща в габровския им дом, където на голяма почит са били книгите, а образованието е издигнато на пиедестал.
източник: dariknews.bg
