Афоризми за самия живот

Писателят Иван Мартинов гостува в библиотека "П. Р. Славейков", филиал в кв. "Бузлуджа" във Велико Търново. Пред отбрана публика той представи свои афоризми, публикувани в книжката "Законите на Мърфи в ефир".

77-годишният великотърновец е известен с участието си в ефира на БНР, в сутрешното неделно предаване, където писатели от цялата страна представят своите мъдри и оригинални остроумици.

Иван Мартинов е родом от еленското село Палици. Сега живее във Велико Търново. Завършил е математика и физика във ВМИ в Шумен и Варна. Има и специализация в София. Бил е зам.-директор на междуучилищния център в старата столица. От 1993 година е пенсионер. Член е на литературен клуб "Н. Й. Вапцаров" към Военния клуб във Велико Търново.

Започва да пише афоризми от 2003 година. Два пъти е определян за мърфолот № 1 на България, през 2006 г. и 2007 г.

Има публикации и в четирите сборника на "Законите на Мърфи в ефир". Има написани и 15 000 епиграми.

"Всичко, което ни заобикаля, това ме вдъхновява. Всичко е взето от живота. Пиша и за ученици, и учители, за хората, политици, досиета, жени  и прочие.  Всичко влияе на мисълта и афоризмите ми. Досието например, прилича на облечена риза. Ако е мръсна, всеки я вижда, ако е чиста - никой нищо не ти казва. Когато беше модерен силикона преди години, написах афоризъм за него. "Назначи си секретарка със силикон, смени съпругата си като изгорял бушон", разказва с усмивка Мартинов.

Обикновено мъдрите мисли му идват вечер и ги записва веднага.

Ето и някои негови остроумици:

Опознай себе, за да не пречиш на другите.

Ако на всяко обещание се засаждаше по една райска ябълка, досега България щеше да е райска градина

С любов се лекуват всички душевни драми.

Злите хора са като отровните гъби – едните тровят душата, а другите тялото.

Прецени себе си, преди да даваш оценки за другите.

Приятният човек е като чистия въздух, никога не омръзва.

Който се навежда често, го прескачат.

И голата истина трябва да се доказва.

Не винаги красивите думи са израз на уважение.

И сладкия живот загорчава.

Злият човек е като шило в торба, винаги се показва.

Празният джоб може да се напълни, главата на глупака никога.

И да не искаш съвети от мързеливия, ще ги получиш.

Най-много доброто се цени, който е осъзнал злото .

Празният джоб тежи на един, празните приказки  на всички.

Големият политик знае посоката на вятъра, малкият се мъчи да се ориентира.

Ако искаш да стане нещо, не удряй  по масата.

Ако във всичко си вреш носа, ще загубиш обоняние.

С лоша дума до добър край не се стига.

Жена  и свлачище тръгнат ли, спиране няма.

Човекът като държи чука си, кове бъдещето си. Изтърве ли чука, става наковалня.

Любовта краси хората, когато им носи щастие.

Не разпалвай любов, щом за пожар не си готов.

Силните жени понякога остават сами.

Реалността убива понякога и най-голямата любов.

Три неща са необходими за човека. Свободата, труда и любовта. Със законите на страната, за човека се ражда свободата. С труда се създават благата и се получава работна заплата. С любовта се създават децата, най-голямото богатство на страната.