Батошевски манастир "Успение Богородично"

На 17 км южно от град Севлиево в Средния Предбалкан, на брега на река Росица, на 5 км от село Батошево се намира Батошевският манастир "Успение Богородично".

Според надпис върху мраморна плоча, изложена в музея на село Батошево, манастирът е основан през далечната 1250 г. по времето на цар Михаил Асен, внук на цар Асен. С падането на България под турско робство манастирът бива разрушен и ограбен, както повечето манастири около Търново.

През 1809г. монахът Исай се заселва на мястото на разрушената обител и заживява там като отшелник. Поверието гласи, че Исай чул историята на пастирка, как една една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки че е забравена и оставена без дом.

Монахът изтълкувал видението на пастирката като послание на Богородица, че иска да бъде построен отново манастир на това място и започнал инициатива за възстановяване на обителта.

Sъс съдействието на местното население през 1836 г. е построена църквата "Успение Богородично" и част от жилищните помещения. Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от град Троян, а обителта скоро се превърнала в прочута религиозна школа, като дори Бачо Киро прекарал две години зад стените на манастира в учение.

Както и много други български манастири, Батошевският също участва активно в народните борби за свобода срещу турските поробители. Известни революционери като Матей Преображенски - Миткалото, Ангел Кънчев, Пешев, Йордан Карагьозов идвали често в манастира и организирали тайни срещи зад неговите стени.

По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан от турски войници, като оцелява само храма, благодарение на внезапно завялял дъжд. След Освобождението манастирът отново бива възстановен.

Понастоящем манастирът "Успение Богородично" е постоянно действащ и е обявен е за паметник на културата.

Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев - Стария (1790-1886 г.), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg