Близо 15 хиляди тома книги, справочници и периодика описва библиографът Никола Михов, с което поставя основата на българската библиографска наука. Наричан е най-големият български енциклопедист на ХХ век заради неуморния си ентусиазъм да търси, сравнява и систематизира книжовни източници от различни области на науката, водейки се от правилото "Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка."

Роден е в Габрово на 6 март 1877 г. в многолюдно семейство, където четмото и писмото са на почит. Никола Василев Михов трупа богати житейски и енциклопедични знания за света, обикаляйки и работейки дълги години из Европа.

Още 18-годишен той започва да преподава в трикласното училище в горнооряховското село Драганово, разчитайки на познанията, получени в Априловската гимназия. Тук създава учителско дружество и вечерно училище, на които се посвещава до 1897 г., когато отива да учи в Историко-филологическия факултет на Женевски университет. Жаждата за нови знания го насочва към изучаване на биология и социология в Брюкселския университет, откъдето излиза дипломиран икономист и статистик през 1900 г.

Връща се в България и веднага започва да преподава френски език във Велико Търново и Габрово по нова методика, като междувременно отбива офицерската си служба. Новаторството в избрания от него начин на преподаване се основава на комуникацията между учащите и натрупването на лексикален запас, а не толкова на задълбочено познаване на граматиката на езика.

Освен с учителство Никола Михов се занимава активно с обогатяване на общата култура на своите съграждани. Разказва сказки в неделните общообразователни курсове в габровското читалище "Априлов - Палаузов", чийто председател е през 1904 - 1905 г., негова е заслугата и за възстановяването на Градското музикално дружество "Струна", където става хорист и оркестрант.

Невероятният талант на този всестранно развит българин го отвежда както в разнородните области на науката и изкуството, така и в различни краища на България и чужбина. Учителства в София и отговаря за Народната библиотека като поддиректор на тогавашния директор Пенчо Славейков през 1905-1911 г. След войните от 1912- 1918 г., в които участва като офицер, заминава за 12 години в чужбина.

Посвещава се на книгите, работейки в библиотеките на Париж, Лондон, Марсилия, Женева, Виена, Мюнхен и Брюксел, където лично преглежда близо 80 хил. тома книга и справочна литература, която служи за основа на собствените му многобройни трудове. От библиографската си дейност Никола Михов се разтушава с туристически обиколки, влизайки в ролята на екскурзовод за групи от българи. Той споделя с тях задълбочения си интерес си към световното изкуство и култура.

Завръщайки се отново в родината, Михов става преподавател за периода 1938 - 1957 г. в Стопанската академия в Свищов, известна като Висш финансово-стопански институт тогава. За годините, прекарани в университета той се занимава интензивно и с библиотеката му, като успява да я обогати със 17 хил. тома, заради което след смъртта му през 1962 г. тя започва да носи неговото име. Заслугите му за българската наука са отличени през 1947 г., когхата става "академик", през 1950 г., когато получава Димитровска награда, и през 1952 г. - отличен е с Орден "Кирил и Методий - І степен".

Сред основоположните за българската библиография трудове на акад. Михов са "Библиографски източници за историята на Турция и България" /4 тома, написани в периода 1914-1934/, "Населението на Турция и България през XVIII и XIX век - библиографски издирвания" /5 тома, написани в периода 1915-1967/, "Принос към историята на българската търговия /6 тома, написани на френски език 1941-1970/.

_____________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg