Изложба - Посвещение

В Огледалната зала на Музея "Дом на хумора и сатирата” е подредена камерна изложба, посветена на 120 години от рождението на големия творец на хумор, художника, писателя, публициста и издател Райко Алексиев (1893-1944).

Той е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. и до края на годината организира още пет. Участва в Първата световна война като военен художник.

Редактира сп. "Българан” (заедно с А.Божинов и Д.Подвързачов), сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. "Камбана”, "Литературен глас”, "Зора”, "Мир”, "Барабан”. Пр ез 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение (заедно с Д.Подвързачов и М.Влайков, педагог). Най-често подписва творбите си с псевдонимите Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.

Председател на Съюза на Дружествата на художниците.

Създава седмичника в. "Щурец” (1932). Сам рисува всички карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри в него, занимава се и с разпространяването. "Щурец" се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. с тираж от 50 000 през всичките 12 години. По този начин заема челно място сред родните печатни издания. Сред редовните сътрудници на вестника са Елин Пелин, Добри Немиров, Матвей Вълев, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Чудомир.

Р.Алексиев е автор на няколко хумористични книги ("Жалостиви случки”, 1929; "Генчо Завалията”, 1933-34; "Клюката”, 1935; "Хорски уста”, 1937 ; "Хумористична история на българите”, 1937 и др.). Героите му Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, Нане-Гето, отец Тарапонтий се превръщат в нарицателни.

Арестуван е на 10.09.1944 г.в Писателското кафене на ул. "Цар Освободител”, изтезаван и пребит до смърт на 18.11.1944 г. Посмъртно осъден от Народния съд през 1945 г. в Дело № 6 – Делото на интелектуалците. По него са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, между тях и някои вече умъртвени, а за свидетели са привлечени 145 техни колеги. Реалибитиран през 1989 г.

Включените в изложбата произведения са от ранното творчество на художника и в тях откриваме голямата му рисуваческа дарба, която ще се развива през следващите десетилетия и ще маркира развитието на цялата българска карикатура.

Творбите на Райко Алексиев могат да бъдат разгледани от 7 март до 7 май в Огледалната зала на втория етаж на Дома на хумора.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg