Какви са големите проблеми на малките риби?
Образователна обиколка относно животинските видове в р. Дунав и проблемите за популацията им минава през Трявна и Габрово
WWF
Още по темата
Образователно събитие за реките и техните обитатели ще се състои в Трявна и Габрово на 20 и 21 май. Какви са големите проблеми на малките риби ще разкажат и покажат представители на WWF.
От 14 до 20 ч. в сряда до читалище "Пенчо Славейков 1871" в Трявна и от 12 до 18 ч. в четвъртък на площад "Възраждане" в Габрово всеки, който проявява интерес, може да види на живо някои от редките речни видове у нас, да научи повече за р.Дунав и притоците й, също и да участва в образователни игри.
Трявна и Габрово са два от седемте български града, включени в тура на WWF, който преминава под мотото "Да освободим реките от прегради, да спрем унищожаването им, за да има живот за техните обитатели". Обиколката вече мина през София, Лом, Плевен, Русе, Велико Търново, като се осъществява в рамките на проект LIFE+ Свободни риби.
Пред сериоани заплахи са изправени много от обитателите на реките в България. Въпреки намаляването на промишленото замърсяване през последните две десетилетия, популациите на редица видове не могат да се възстановят заради съществуващите прегради по реките, които пречат на рибите да доплуват до подходящите за обитаването и размножаването им места, съобщават от WWF.
Видовете, към които са насочени усилията по проект "Свободни риби", са главоч, черна мряна, балканска кротушка, малка кротушка, балкански щипок, европейска горчивка и бисерна мида. Всички те са обект на опазване от европейската екологична мрежа Натура 2000 и са с намаляваща численост.
Най-голям проблем за видовете, които плуват на дълги разстояния, за да хвърлят хайвера си, са миграционните бариери. В България бентовете, ВЕЦ и шлюзовете, изградени за улавяне на водите, електрическа енергия и дренажи, са най-големите заплахи за мигриращите риби.
Трявна и Габрово са два от седемте български града, включени в тура на WWF, който преминава под мотото "Да освободим реките от прегради, да спрем унищожаването им, за да има живот за техните обитатели". Обиколката вече мина през София, Лом, Плевен, Русе, Велико Търново, като се осъществява в рамките на проект LIFE+ Свободни риби.
Пред сериоани заплахи са изправени много от обитателите на реките в България. Въпреки намаляването на промишленото замърсяване през последните две десетилетия, популациите на редица видове не могат да се възстановят заради съществуващите прегради по реките, които пречат на рибите да доплуват до подходящите за обитаването и размножаването им места, съобщават от WWF.
Видовете, към които са насочени усилията по проект "Свободни риби", са главоч, черна мряна, балканска кротушка, малка кротушка, балкански щипок, европейска горчивка и бисерна мида. Всички те са обект на опазване от европейската екологична мрежа Натура 2000 и са с намаляваща численост.
Най-голям проблем за видовете, които плуват на дълги разстояния, за да хвърлят хайвера си, са миграционните бариери. В България бентовете, ВЕЦ и шлюзовете, изградени за улавяне на водите, електрическа енергия и дренажи, са най-големите заплахи за мигриращите риби.
За да постигне целта си, WWF събира и систематизира актуална научна информация от територията на проекта. Данните за статуса на целевите видове и техните местообитания обхващат популации на седем вида риби и безгръбначни в 30 речни басейна с обща площ от над 45 000 кв м в 14 Натура 2000 зони. Повече за проекта можете да намерите тук.
Донор на проекта "Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България"LIFE12 NAT/BG/001011 е Програма Лайф+, финансовият инструмент за околна среда на Европейския съюз. Общата стойност на проекта е 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС.
Донор на проекта "Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България"LIFE12 NAT/BG/001011 е Програма Лайф+, финансовият инструмент за околна среда на Европейския съюз. Общата стойност на проекта е 411 057 евро, в т.ч. 205 528 евро съфинансиране от ЕС.
