Манастирската порта разказва

Изложба сред руините на габровския девически манастир "Св. Благовещение" се открива днес по повод 135 години от Шипченската епопея. В западната част на разрушения през 1959 г. манастир  е разположена експозиция  "Габровски девически манастир "Св. Благовещение” и Шипченската епопея” във вид на оригиналната ограда с манастирската порта.

Снимки, документи, вещи, книги с  произведения на изкуството онагледяват историята на обителта и ролята й в Освободителната война. Посетителите на експозицията в центъра на Габрово, до театъра, могат да разгледат писма на Йосиф Соколски – основател на манастира; ферман, издаден от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.; печат на манастира от 1834 г.; снимки на манастирското братство, както и ценни вещи и книги.

Централно място е отделено на единствената запазена лична вещ на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както и на иконата "Света Богородица с младенеца”, рисувана от Захари Зограф. Експонирани са снимки на Габрово от 1899 г., снимки на манастира в различни периоди от неговото съществуване, проекти, скици и снимки от строителството на Девическия пансион (1936), акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев "Габрово през епохата на Възраждането” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.

Основният акцент в експозицията е във втората част на изложбата -  гравюрата "Вид города Габрово в Балканах” с автор Аугуст Даугел, публикувана в сп. "Всемирная иллюстрация”, № 453 от 2 септември 1877 г. и препечатана в    книгата на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882). За пръв път пред публика са представени писма на милосърдни сестри от Габрово (1877 г.) и спомени на участници във войната 1877-1878 г.

Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира, а в 1846 г. завършва строителството на църквата. Стенописите са дело на  калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.

По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г. към манастира се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи, тук са намирали убежище още Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др.

По време на Освободителната война манастирът е превърнат във военна болница. През август 1959 г. В Народното събрание е взето решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg