Вход | Регистрация

Фани Попова-Мутафова - 110 години от рождението й

Фани Попова-Мутафова - 110 години от рождението й
Фейсбук

110 години се навършват през 2012 г. от рождението на писателката Фани Попова-Мутафова - "Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова.", казва за нея поетът Кирил Христов.

Това е и отговорът на въпроса от тазседмичната ни игра, в която един от позналите ще получи книга. След честен жребий екипът на "Север.бг" определи победителят от играта да бъде Светла Дончева от Плевен. Очакваме Светла да се свърже с нас, за да се разберем как да получи наградата си.

 

А по повод годишнината на позабравената писателка на исторически романи от Севлиево ви предлагаме кратка ретроспекция:

Родената в Севлиево на 16 октомври 1902 г. писателка прекарва детството си в Италия, където нейният баща Добри Попов остава, след като завършва Военната академия в Торино. Фани завършва гимназия в София, а няколко години по-късно /1925-1927/ влиза в състава на литературен кръг "Стрелец", чийто главни редактори са Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов - неин съпруг.

Писателският талант на крехката Фани изпъква още с първите й разкази, посветени на жената. До 1944 г. успява да издаде над 35 книги с разкази и романи, с което си спечелва репутацията на най-популярната писателка в България. творбата, която допринася в най-голяма степен за всеобщото й признание е определяната до 1988 г. за трилогия "Асеновци", включваща романите "Солунският чудотворец" (1942), "Дъщерята на Калояна" (1942), "Йоан Асен ІІ". По-късно
романът "Последният Асеновец (Боянският майстор)”, издаден в две части през 1938 и 1943 г., заема място в историческата поредица за Асеновци като логичен завършек и вече се говори за четирилогия.

Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години затвор и изключване от Съюза на българските писатели от Народния съд след 1944 г. В протокол 4 на Управителния съвет на СБП от 17.ХI.1944, озаглавен: "Разглеждане дейността на съюзните членове през времето на фашисткия режим в България", срещу името на Мутафова е записано: "Най-ярко проявена фашистка писателка у нас. Основателка на разколническия писателски съюз "Иван Вазов". /в."Култура" бр.16, 2002/

Обвиненията на Народния съд срещу нея са в писане на прогерманска литература, за което е получавала крупни хонорари от Германското фашистко правителство и в близко приятелство със самия Адолф Хитлер. След 11 месеца, прекарани в затвора, Мутафова е помилвана през 1948 г., но изглежда, че с литературното й битие е свършено завинаги. Съпругът й Чавдар Мутафов също е осъден на затвор и е изпратен в лагер.

Едва през 1963 г., са подновени правата й за членуване в СБП, като разбира се са нанесени корекции в произведенията й и част от тях са издадени наново. През 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" е издадена за пореден път, но в автентичния си вид, като са отстранени всички корекции от комунистическата цензура.

Приживе възхваляваната и охулвана писателка си отива от този свят на 9 юли 1977 г. след тежко боледуване.

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар