Живко Чипев: И в ориентирането шампионите започват от нулата
Личен архив/Живко Чипев
С Живко се запознахме преди 4 години. Така се случи, че бяхме в една и съща специалност в университета. Това, което ми направи впечатление при първата ни среща и ще ми остане като спомен за него е, че е винаги усмихнат и позитивно настроен към живота. Сериозен е като човек, отговорен е и на него може да се разчита. Това са качества, които формира спортът. А този спорт, на който Живко отдава максимално времето си, е ориентиране.
Живко, от колко време се занимаваш с ориентиране? Кой или какво те провокира да се захванеш с този спорт?
Тренирам ориентиране от около 14 години. И аз, като всички останали, съм минал през много спортове. Един ден баща ми реши да ме заведе на тренировка по ориентиране и от тогава ми е тръпка и не мога без него. Не знам дали хората или самото чувство ме предразположиха, но е нещо уникално.
В началото се занимавах по-сериозно до тинейджърските ми години, когато се отпуснах много, но в последните години се мотивирам и се опитвам да вляза във форма, за да постигна нещо повече. Имам постижения, но главно в миналото. Сега конкуренцията е много силна и без тренировки, може да се каже, че нямаш шанс.
Ориентирането не е много популярен спорт в България, по-скоро е неглижиран - имаш ли впечатления къде се нарежда на балканско, европейско и световно ниво?
Ориентирането не е много популярен спорт, но напоследък започва все повече да се налага с различни мероприятия. В България много често е пренебрегван, като всеки мисли, че е нещо елементарно, но не знаят колко много грешат.
Колкото до другите държави, там нещата са много по-различни. Влагат се солидни средства за подготовката на състезателите, а в скандинавските страни ориентирането е по-известно дори от футбола. Наистина там отделят много средства за подготовка и може да се каже, че там е "Меката на Ориентирането".
Районите са много по-различни, но и нашата страна предлага прекрасни райони за състезания. Имаме и няколко световно изявени състезатели като Иван Сираков, Кирил Николов, Станимир Беломъжев (който се изявява главно в коло- и ски-ориентиране, като миналата година завърши на 1-во място в Световната ранглиста) и други.
Те полагат огромни усилия, за да бъдат в елита на този спорт. Бяха правени дори опити ориентирането да влезе като олимпийски спорт, но засега без успех... Съществуват различни видове ориентиране - ски-ориентиране, коло-ориентиране, нощно ориентиране, радио-ориентиране.
Кой е бил най-трудният ти маршрут?
След толкова много състезания не мога да определя кое състезание ме е затруднило най-много, защото всяко се провежда на различен терен (карта), като всеки район се различава по техничност, релеф, растителност и т.н. Понякога най-изтощителното състезание те зарежда с много енергия от преживяванията и трудностите, през които си преминал по време на маршрута.
Лесно ли се разчита картата, по която се движите?
За да успееш да разчиташ картата, трябва да знаеш определени правила - например картата винаги да е насочена на Север, като за това използваме спортни компаси, без които не може. Специални умения не са нужни, желанието и любовта към спорта са най-важни. Просто самото ориентиране изисква да следиш картата, която представлява огледално отражение на самия терен или местност, където се провежда състезанието.
Съществуват специални знаци за всеки обект по терена и трябва да напасваш нещата в движение и да избираш най-бързият вариант, за да преминеш през местността и да съумяваш да се справиш. Това е спорт, който развива много качества у човек (рационално мислене, логика и т.н.)
Губил ли си се? Какво чувство си изпитвал и как си се оправял в непозната местност?
Губил съм се неведнъж в различни гори, понякога в самата местност не мога да се "намеря", друг път се излиза извън картата и там вече става лошо (смее се). Чувството не може да се опише, просто понякога се случва да стоиш заобиколен от скали или дерета, а наоколо само дървета и нищо друго. Чувстваш се едновременно щастлив и безпомощен.
Смело твърдя, че съм виждал гледки, които малко хора могат някога да си представят. А "намирането" понякога е въпрос на техника - да прецениш мястото, което те заобикаля и да го напаснеш с картата, но ако си "извън" картата на района, там вече е въпрос на късмет. Но досега не сме загубили никого. На всеки се е случвало да прекарва по няколко часа "изгубен" в гората.
Има ли някакви специални изисквания, за да станеш спортист по ориентиране?
Както във всеки спорт, така и тук е важно ти да имаш желанието да го практикуваш. Аз от малък обичам природата, а този спорт те сближава повече от всеки друг с нея. И мотивацията идва от самия теб, от това какво си постигнал или това, което желаеш да постигнеш.
Дори когато не си на призово място, но знаеш, че си дал всичко от себе си и си доволен, това те прави щастлив и те мотивира да тренираш, за да успееш. А като гледам успехите на приятелите си и на своите съотборници, имам все по-голямо желание да успея. Понякога се случва да правя грешки, които ме лишават от добри класирания и желанието ми спада, но всичко е временно и следващия път се връщам по-мотивиран.
Какво или кой те вдъхновява в този спорт?
В нашия спорт всички са приятели. Където и да отидеш, ще те посрещнат като свой. По състезанията винаги има страхотна атмосфера, а когато всеки финишира, има бири, кебапчета и настроението се повдига, но всичко в границите (е, понякога излизаме и извън тях, но не вредим на никого (смее се)).
Има ли приемственост във вашия клуб - на колко години е най-младият ориентировач и на колко най-възрастният?
В нашия отбор, мисля, че най-малкият е на 6 години, а най-възрастният е на около 65. Но се състезават по-малки и по-големи от тях, като всички възрасти са разделени на групи. Всеки желаещ може винаги да се запише.
Кои са 5-те основни правила, без които си загубен в ориентирането?
Най-важното правило е картата задължително да е "осеверена", след това да следиш картата, къде точно се намираш и посоката, в която вървиш. Подготовката и логичното мислене също са фактор в спортното ориентиране.
За много спортове в България няма пари. Предполагам и спортното ориентиране е "ориентирано надолу" - как се справяте финансово, какви средства минимум са необходими, за да се прави добре и на ниво този спорт?
Разходите по състезанията се определят от броя на състезателите, които вземат участие в състезанията и колко далече се провежда то. Не всеки клуб разполага с богат спонсор, а от Министерството на младежта и спорта всяка година "орязват" бюджета на БФО (Българска Федерация по Ориентиране), а тази година отпуснатите пари са направо смешни. Но, някак с лични средства от състезателите и подпомагане от клуба, всички отбори успяват да посетят състезанията. Нашият отбор разчита главно на подкрепата на Туристическо дружество "Бачо Киро", като и нашият клуб носи това име, за което сме повече от благодарни.
На 26 и 27 април бяхме на състезание в София и станахме държавни шампиони (с помощта на Иван Сираков, Григор Караиванов и преподавателката Стефания Димитрова-Беломъжева). Дивиденти за този успех няма, но удовлетворението от постигнатото е повече от добро.
Какви са твоите планове?
Имам желание да съм в елита на ориентирането. От няколко месеца започнах да тренирам сериозно. След като се върнах от "морето", където работих цяло лято и се прибрах с 10 кг отгоре, реших че искам да го променя. В началото не се взимах на сериозно, но след редица неуспехи се мотивирах още повече и започнах да влагам колкото мога повече, след което някак си нещата започнаха да се получават.
В отбора ни има и малки деца, които тепърва започват да се развиват, а треньорите ни понякога не могат да им обръщат достатъчно внимание, затова помагам с каквото мога, за да ги научим да бъдат най-добрите както в спорта, така и в живота.
Вече съм убеден, че има ли желание, всичко се постига! Просто трябва да дадеш най-доброто от себе си, независимо на каква цена - накрая трудът се отплаща. Все пак всеки шампион е започнал от там, от където и всички останали - от нулата...
