"Търсача" е другият чудак от Поликраище, с който се запознах в селската библиотека. И с него, както и с Йордан Карастоянов, разговорът тръгна леко. И се оказа, че освен крепости, Милко Гърдев има и други увлечения, но..., предоставям на вас, нашите читатели, да научите "от извора" за какво става дума ... и как името му се оказа на Марс.

Откъде имаш толкова информация за миналото и за света?

Преди още да мога да чета, бях в предучилищна, дойдох с мои по-големи приятелчета в библиотеката и се записах. Вземах детски книжки, баба ми ги четеше, аз идвах и си ги връщах, вземах нови и - така.Може би съм единственият човек в селото, на когото като ученик му е било забранено да му дават книги от библиотеката, защото прочитах между 10 и 30 книги на седмица. Чета много бързо и всичко остава в главата ми. Не обръщах много внимание на уроците - повече време отделях на книгите. Това е първото ми "хоби" в живота.

В четвърти клас подкарах книжките на библиотека "Галактика". Просто детския отдел се оказа много малък. А ние имаме две библиотеки в селото - училищна и читалищна. Толкова вече бях прочел и препрочел всичко, че до 8 клас подкарах и томовете на Тодор Живков, за да видя каква толкова велика мисъл има в тия двайсет и няколко дебели книги.

Така ли се роди интереса ти към историята?

Не. Той ми е вроден. Още в шести клас спорех, че историята не е вярна, усещах, че няма логика. За да направи човек нещо, трябва да има логика. И като гледах каква беше комунистическата история на България - не ми се връзваха нещата, не разбирах защо. Едва след като пораснах и започнах да чета много по-задълбочени трудове разбрах, че историята може да се тълкува по много начини и се редактира според политиката на определена държава в момента. Реално това, което сега учат учениците за българската история, няма нищо общо с истината.

Защо не преподаваш - като извор си и би било интересно за младите да научават нещата, които знаеш?

Не искам, макар че в момента ме увещават да публикувам част от моите виждания за определена област на България, от аматьорска гледна точка, не от професионална. Защото професионалната гледна точка на историците и археолозите е като на "коне с капаци" - те нямат право да напускат "коловозите", трябва да вървят в тях и да разказват историята така, както са ги учили. Докато аз мога да я разкажа според моите виждания - ще бъде малко по-интересна и имам право да изложа собствени мнения, докато те нямат това право. За тях историята твърдо е наука, макар че в много случаи е силно изопачена. Мисля че в момента специално нашата история е 30% истина, 70% - лъжа.

Целенасочено ли е това, според теб?

Да. Днес се води една антибългарска политика, вкл. и от сегашното правителство, която има за цел да унищожи нацията. В момента в световната история сме унищожени умишлено, България е изтрита от средновековните карти и от средновековните учебници. В момента в университета в Търново, в историческия факултет, където преподават археолози, историци, учители по история, в книжарницата може да се купи румънска книга на български език по история, в която на юг от Дунав, България не фигурира! Фигурират Византия, Добруджанското деспотство, но България не фигурира…

Това е страшно, ако е така...

Да. Това е книга, преведена на български. Подобни книги имат и турците, и гърците. Нашата държава нищо не прави по въпроса. В нашата читалищна библиотека има Атлас на световната история - в него я няма България. Може да се провери и в книжарниците - има Световна история, нас ни няма...

На теб историята ти е болка - затова ли започна да издирваш крепости?

За тях няма как да излъжат - те са си там, тях ги има. Много малко се виждат от сателита, но са там. Първите са от 5-6 хиляди години насам, последните отпреди 100-200 години. България е една от уникалните страни, която има 7 култури, натрупани една върху друга на наша територия. В световен мащаб няма аналог.

Колко са крепостите в България?

Около 3 600, но като добавим и османските обекти, които, мисля, не са описани към тях, стават доста повече. Говорим за руски редути или табии /землено укрепление, в което разполагат пехота или оръдия, с цел защита/, напр. обсадите на Плевен и Одрин - те са били крепости. Плевен е бил защитен от 30-40 такива укрепления /фортове, табии/, които са разположени на стратегически места и защитават града отвсякъде.

В османските летописи техните учени споменават, че са пленили от българите над 30 000 крепости. Това включва и земите, които са извън нашата територия в момента - сегашните Румъния, Македония, Албания, Сърбия, Гърция.

Това звучи доста любопитно?

Така е, но малко хора го знаят. И целта е да популяризираме тези крепости, защото те изчезват. А крепостите са строени, за да държат под контрол пътищата.

Аз съм ходил по крепости, по които преди 100 г. е ходил Карел Шкорпил /чешко-български археолог и музеен деец, създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан - бел. ред./. Той описва крепостите със запазени зидове, високи по 2-3 метра. Аз отивам и няма камък върху камък на това място - те изчезват… Поглеждаш селото - къщите са каменни, оградите - също, всичко е каменно и ти става ясно откъде са дошли камъните…

Кипиловското кале /намира се на вр. Хисарлъка/ е много запазена крепост. Защо е така? Елементарно - горският, който е бил на времето, засаждал дръвчета по пътя, за да не могат нагоре да минават коли и да влачат с тях камъни. Така крепостта оцелява. Това е истината - там, където хора не могат да стигнат с коли и да крадат камъни, крепостите оцеляват.

Колко крепости си посетил?

Над 300 съм посетил, а съм описал над 1800. Бройката доближава 2000. Предполагам, че до 5 г. ще успеем да опишем всичките, които се знаят и няколко, които не се знаят. По време на "скитанията" ни сме открили такива, за които археолозите и историците в момента не знаят .

Кога започна всичко?

Преди 5 г. започнах да описвам крепости. Понеже съм любител на историята и ме интересуват тези крепости, отивам в музея в някоя община и казвам: "Искам да видя еди-коя си крепост". Започват едни обяснения, как до там не може да се стигне, че тя не е туристически обект, много трудна е за намиране…

Музеите са обществени институции, които са длъжни да дават информация абсолютно на всички /стига да не е засекретена от държавата/. Реално аз мога да ги съдя за прикриване на факти. Има музеи, които ни помагат. Има обаче и такива, които ни пречат и твърдо отказват съдействие. Подразни ме студенината на служителите в тях.

И понеже обичам туризма и природата, реших да направя няколко неща в едно - обикалям върхове /защото всички крепости са на ключови места/, изучавам историята, правя офроуд, виждам невероятни пейзажи, гледки и природни забележителности като водопади, пещери, каменни мостове, арки - какво ли не. И, покрай историята - снимам.

Отворени ли са към съдействие музеите в Централния Север?

В съседната област - Търговищкия, Поповския, Омурташкия, Горнооряховския музей абсолютно ни помагат с информация. Русенският музей е тотално открит. Търновският музей е затворен - от там информация не можеш да вземеш по никакъв начин. Габрово нямат такава информация, в Плевенския музей не сме опитвали. Но има музеи, където ни гледат направо "на кръв" - пример е Варненският музей. Там като влезеш, все едно си отишъл да ги ограбиш.

Искам да кажа на господата археолози или поне на част от тях, че крепостите на България не са тяхна собственост - те са на целия народ! А това, че иманяри ги копаят, не е наша работа да ги пазим. Нашата работа е да ги популяризираме, за да могат повече хора да ги посещават.

Прост пример - нашата, Поликраищка крепост, сега не можем да намерим къде е била. Камъните ги знаем - жп надлезът е построен с тях, но тя къде е била - незнаем.

Кои хора са още в екипа ти?

Един мой приятел, който живее в Швейцария, направи сайта и го поддържа с лични средства. Аз качвам информацията - чета книги, защото за 90% от крепостите няма откъде другаде да намериш информация, освен да четеш. После качвам информацията.

С какво сте по-добри от историците и археолозите, които също правят подобни неща?

С това, че ги локализираме и реално всеки един обикновен човек, който иска да види този обект и да го посети, може да "чукне" в интернет, да намери координатите и да отиде на място да я види. С един прост JPS - нищо повече. Това правим - популяризираме крепости, които са на територията на нашата страна.

Откакто започнахме да качваме информацията в интернет преди 5 г. до сега, има една малка групичка от ентусиасти в цяла България, които отначало се запалиха, благодарение на моята информация /много е лесно, когато имаш точно описание къде се намират обектите - отиваш на баира и крепостта те чака/. Започнаха и те да обикалят, и вече, знаейки каква информация ни трябва за сайта, знаейки какво да снимат и какво да гледат, стана по-лесно. След като обиколиш 100-ина обекта, се научаваш кое какво значи.

Влизате ли в графата "професионалисти"?

Не, ние сме си твърдо аматьорско общество. Това ни позволява и по-свободно тълкуване на историята. Ние можем да пишем каквото си искаме, за разлика от археолозите, които нямат това право, а само онова, което виждат.

Разказвали ли са ви легенди за крепостите?

Няма нужда от легенди - голяма част от обектите са описани, макар информацията да е скрита от археолозите и от историците. Реално те си имат техен сайт, в който имат достъп само те. Ако поискаш достъп до археологическата карта на България, ти се отказва - може да си всякакъв. И те са си прави да си пазят тяхната информация. Но никой не може да ти забрани да отидеш в библиотеката, да вземеш книга и да я прочетеш. По информацията в книгата да издириш крепостта, да я опишеш, да цитираш кой го е направил /все пак това е труд на някого/. Ти добавяш само координатите.

Намирате ги, описвате ги, представяте ги на хората - после какво?

Няма следваща стъпка. Можех да съхраня за себе си тази информация, да напиша една дебела книга, която само иманярите да си я купят, да стана много богат. Спокойно около 50 000 екземпляра биха се продали от нея. Но го правя за обществено ползване. Информацията я преработваме, защото много често има грешки при съпоставка в източниците, които ползваме.


Може би технически, а може би и умишлени грешки. Често срещано явление е, когато археолозите или историците пишат за някой обект, с цел да не бъде открит, ако е на северозапад, пишат на североизток или на югоизток. Срещал съм историци, които, като пишат книга, вземат цитати от определени други автори и става страшно - единият споменава едно отстояние на обекта, другият пък е дал други километри от друго съседно село. Когато се смеси информацията, не можеш да разбереш кое къде е. Аз работя правилно, защото ги базирам в землището на селото, докато на времето землищата са били малко по-други. И, когато вземеш информация от 1912 г. тази крепост е към съседното село, а сега е към това село. Затова си позволявам, където срещна грешка и знам, че е грешка, да я коригирам.

Ти чешит ли си?

Да, чешит съм. При условие, че хора като мен не се срещат често, значи съм чешит. 

А поет?

Поезията беше младежко увлечение. Аз съм човек на изкуството - рисувам, пиша стихове, навремето съм участвал в рок група - изкуствата ми се отдават… Имаше опашка от момичета, които желаеха да бъдат нарисувани. Но всичко е в рамките на нормалното. Не съм поет като Христо Ботев, но като всеки, що-годе интелигентен човек, съм правил опити и съм постигал нещо.

Пътувахме бавно, самотни в нощта,
вървяхме прозрели зъбатата истина.
Мечтите умряха - остана скръбта,
и времето само - хлъзгава писта.

Кога ли ще стигнем? Безкрая зове,
но спъват краката ни камъни остри.
Тревата пак стене като плач на дете,
далечен е пътят, покриван от кости...

Опровергаваш ли максимата: "Опитах от всичко, но не прекалих"?

Не от всичко - наркотици не съм пробвал, не пуша, освен по чаша червено вино отскоро /вечер за здраве/, друго не пия. Поезията много ми помагаше в младежките години за отношенията ми с момичетата, защото можех да им взема сърцата за норматив. И сега има романтично настроени жени и момичета. Много малко са тези, на които е посвещавано стихотворение и те са били музата за написването му.

Студентските години позволяваха свобода на творчеството. Иначе имам над 20 хиляди снимки - снимал съм всичко.

Как да разбираме, че името "Милко Гърдев" е на Марс? 

Буквално - мой приятел работи в НАСА. Това е сертификат No. 3199096, че с един от марсоходите, „Ровър“, който е пратен на Марс, са вписани имената на много хора от света. Един от тях съм аз - името ми е изпратено през 2003 г. 

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg