Момчето, което обиколи Балканите с "Москвич"

С Иван се срещнахме на ежегодния събор на феновете на "Москвич", който тази година се проведе на Драновския манастир. Може да разгледате богата ни фотогалерия тук. Това, което го вкарва в категорията "чешит" обаче не е само страстта към руските возила, но и смелостта да се качи на своя "Москвич" и да обиколи Балканите за една седмица. 

- Разкажи ни за твоята кола?

Моята машина е най-стандартен "Москвич", модел 2140д, произведен 1987 година и купен чисто нов от мототехниката във Велико Търново. Мотора е 1500 кубика, 68 коня, горивото е бензин. През годините е претърпявал няколко леки инцидента, винаги сме гледали да го поддържаме в добра форма, за което той ни се е отблагодарявал с вярна служба. 

- Стара кола, но млад шофьор. Защо точно "Москвич"? 

В нашето семейство, "Москвич" никога не е бил просто кола, по-скоро верен приятел. Всички положителни емоции от пътувания са ми свързани с него. Преди, возейки се на задната седалка, а сега, карайки го усещам чувство на уют, трудно е да се опише. "Москвич"-ът е романтика. 

- Замисляш ли се някога да си вземеш нова кола? 

Веднъж се замислих да си купя кола и се сдобих с още един "Москвич"... За нова кола не съм се замислял, но като дойде време да си вземам със сигурност ще е някоя икономична.

Пътешествениците в Хърватия.

- Какво е отношението на другите шофьори на пътя спрямо по-старите возила? Има ли по-специално отношение?

По нашите пътища каквото и да кара човек, винаги има специално отношение. Има хора които се радват, други не, често се случва да не се съобразят с теб, защото шофираш стара кола. Това явно са станали нормални неща, вече не им обръщам внимание. Аз лично, проявявам разбиране към шофьорите на стари автомобили, винаги много се радвам да видя запазена и поддържана ретро кола.

- Разбрахме, че си смелчага и си обиколил Балканите с колата. Разкажи ни за пътуването?

Пътуването беше организирано от приятел на моята сестра. Обиколихме Сърбия, Босна, Хърватия, Черна гора, Албания, Гърция, Македония. По план трябваше да е 7 дена, ние го направихме за 6, заради лошото време трябваше да пропуснем едното спане в Черна гора. Бяхме 2 коли и 8 човека общо. Много хора не вярваха или им се струваше невъзможно да направим обиколката с "Москвич"-а, но аз си знаех, че няма да ме предаде. Пътуването го осъществихме от 16 до 21 април, а общият километраж, който навъртяхме беше 3089 км.

- Колко време ти трябваше да подготвиш колата, за да тръгнеш на такъв път?

Всъщност, истината е, че почти не съм подготвял колата за пътуването, само и единствено и сложихме музика с един колега, понеже нямаше, а щеше да е скучно да не свири нещо, докато пътуваме. Доста неща по нея са си оригинални, двигателя е на 160 хиляди километра, не много за днешните стандарти, сравнително доста като за "Москвич". 

- Какви са предизвикателствата в едно такова пътуване?

Предизвикателствата са доста, най-вече откъм човешки характер, имаше моменти, в които се чувствах като в риалити шоу. Човешките взаимоотношения по времето на такова пътуване са най-сложни, та беше интересно как се меняха настроенията, най-беше приятно, че през повечето време бяха положителни. Също така имаше доста неизвестни, къде отиваме и какво да очакваме, най-вече в Албания. 

- Коя страна с какво те впечатли? 

Във всяка страна има нещо различно, въпреки своята близост, както в обичаите, така и в разстоянието. Ако трябва да сравнявам с България, видях места, където нещата са доста по-назад, и места, които искам да видя в България един ден. В Хърватска и Черна гора е много подредено, пътищата са добри, в Албания пътища няма, но с малкото хора с които си общувах, усетих много топлина в този народ. Албания си е екзотика. 

"Москвич"-ът край Охридското езеро.

- Какво би пренесъл в Габрово, съответно България, от страните, които посети и какво не би искал никога да виждаш тук?

Странно е като си чужденец в друга държава, как всичко ти се струва хубаво и приятно, хората постоянно ти се усмихват и се държат добре. Това искам да виждам и тук всеки ден, без да съм чужденец, усмихнати и задружни хора. Не бих искал никога да виждам албански пътища в България.

- Любопитни случки? Итересни нови хора?

Винаги случайните неща са най-интересни. Интересна случка беше изгубването ни в Черна гора. Карахме над 20 километра изкачване в планина, покрай Шкодренското езеро, като пътя беше точно за един автомобил широк. На върха на планината, където вече свърши пътя, видяхме 2-3 селца, с много малко къщи, напълно откъснати от света и все пак с живеещи хора в тях. В Албания се запознахме с много приятни инструктори по рафтинг, доста топли и сърдечни хора. Като цяло, навсякъде беше интересно. 

- Имаше ли проблеми с колата по пътя?

Да, проблеми имаше, макар и малки. С помпата на съединителя, но усмяхме да се приберем и така до България, иначе друго нещо не се развали. 

- Разкажи ни и за традиционните ежегодни събори? Как се развива "Москвич" движението в България? Расте ли?

Тази година на Дряновския манастир за мен беше 6-ия пролетен събор на който присъствам. На първия, на който бях имаше 4 москвича, на този над 40. Клуба се разрастна през годините, нови хора с интересни коли се присъединиха. Тази година много се радвам, че видях нови хора. По принцип всяка година пролетта си избираме ново място и си правим събора, хем да не ни е скучно, хем да опознаваме родината. 

- Какво е следващото нещо, което планирате?

Следващото по-сериозно струпване на "Москвич" ще има на морето, по традиция около Камчия си правим летните срещи.

Разгледайте още снимки от невероятното пътешествие - тук!

Тук може да прочете и личния разказ на Иван Александов - Вачес за обиколката из Балканите!

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg