Христо Стоянов: Не съм скандален, просто съм човек с достойнство

През 1999 г. книгата на Христо Стоянов "Скритият живот на една помакиня" е забранена, а след приключване на следственото дело срещу нея авторът завежда иск срещу държавата. Острият език на Стоянов изправя срещу него много частни лица и институции в лицето на църквата. 

На обратната страна на везната е желанието му да помага. Но управляващите мълчаливо отказват да приемат колекцията му и по този начин го лишават от възможността да стане един от най-големите дарители на Габрово. 

Другите ви определят като скандален. Вие как се определяте?

Като мислещ. Скандално е мисленето в България. Защо тези, които ме определиха като такъв, не си зададоха въпроса какво правя? Да отстояваш позиции ли е скандално? Вече дванадесет години се точи моето дело срещу държавата. И то, за да защитя правото и на тези, които ме обявиха като „скандален” да казват това, което мислят. Но те не си зададоха въпроса защо водя това дело. Дванадесет години! Една четвърт от живота ми…

В романите ви има много истина, макар и жестока, и много реалност, макар груба и цинична - само това ли присъства в живота ни?

Не бих искал да пиша за розовите неща. Цветната бременност не е естественото износване на плода, нали? А някои искат такива розови текстове... Вярно е, че нещата не са черни и бели.  Но те са контрастни. Ако съм напипал контраста – добре. Ако не съм – да не ме четат…

Колко скандален беше преходът в България?

Преходът не беше скандален. Както и тези, които го оглавиха. Скандалното е овчето наблюдение на случващото се от масата. От нас, от народа. Липсата на интелигенция, на аристокрация  е проблемът на тази страна. Задавали ли сте си въпроса защо Русия има такъв невероятен фолклор – емигрантски песни, болатние, частушки, бардовете на северната страна също – Висоцки, Розенбаум, Окуджава, Шифотински, Малинин, Жана Бичевская, Новела Матвеева… А ние имаме Радо Шишарката, Слави Трифонов, Алисия, Хисарския поп… Вместо „Поручик Галицин” имам „Едно ферари с цвят червен”… Ето, това са страшните неща…

Ако вас, просто наблюдателят, словесният рисувач на действителността, ви наричат скандален, то как трябва да наричаме онези, които създадоха тази действителност?

Защо аз да казвам? Нали медиите ги нарекоха? Нали всъщност медиите ги създадоха? Това, че те търсиха медиите, не значеше автоматично да им се отворят вратите, нали? Нали всички тия певачки са медиен продукт? Те не са продукт на таланта си. Дори гласовите им качества са от силикон. Тези, които създадоха тази действителност, се наричат Четвърта власт. Аз самият съм журналист и продължавам да пиша в „Новинар”. Но не журналистика, пиша коментари, есеистика… Като журналист бях първият, който докара окръжен прокурор до затвора след журналистическо разследване. След 1989 година бях първият журналист, арестуван в България. Преди тази година пак имах проблеми с властите. Това го е писал и Борето Геронтиев в книгата си „Кабинет на десетия етаж”… Джон Хамилтън в книгата си за България „Чашата на гадателката” е написал една глава и за мен. Озаглавена е „Един български дисидент по време на демокрация”… Някъде знаят кой съм, отчитат ме… А аз просто си гледам работата. Нали така обикновено ме отпращат. С думите: „А  бе, я си гледай работата!”… И аз се вслушвам в съветите…

"Познанието ражда недоволството, недоволството ражда бунта" - какво познахте и срещу какво възнегодувахте, че написахте бунтарските си романи?

Ако спазим тази максима, бих отвърнал в този ред: Много жени познах и те възнегодуваха. Не аз, те възнегодуваха… Не е точен според мен редът… Недоволството ражда познанието. Човек е недоволен от една система и започва да я изучава. Ако нещо не те притеснява, ще започнеш ли да го изучаваш, да го опознаваш? Приемаш го като факт, като даденост и край…  Трябва дразнител първо. Когато човек се опари, започва да изучава огъня. Та аз непрекъснато опознавам света.  Защото непрекъснато се паря. А се паря, защото се бунтувам. Отново Юнг е казал: „Всеки изпада в характерна за себе си ситуация”… Това е характерното ми състояние…

Какъв е смисълът от провокацията в литературата?

Първо трябва да си зададем въпроса "какъв е смисълът на литературата?". Човек не си задава задачата да провокира в едно литературно произведение. Писането е опит да си изясниш нещо…  Защо, например, се хвърля под влака Ана Каренина… Спомням си причината за самоубийството на Стефан Цвайг. Малцина знаят защо се самоубива той. В предсмъртното си писмо казва, че слага край на живота си, защото с текстовете си не е успял да предотврати Втората световна война… Кой български писател дори се е изчервил от факта, че нито една идея не e прокарал за промяна на това, което ни заобикаля? Непрекъснат хленч от  държавата, която не давала пари за изкуство, от спонсори, които не дават пари за изкуство, от  читатели, които не ги четат… И нито един въпрос за това, какво са им предложили да четат… Книгите им са безинтересни, колкото и самите те.

Уморително ли е да си скандален?

Все едно да ме питат дали е уморително да си жив. Аз съм жив и непокорен. Бих се уморил, ако започна да пригласям на останалите…

Докога ще живеем в "скандална" държава?

Докато тя живее в нас. Нали тази държава е отражение на нашата представа за нея…

Скандалността вид щит ли е и ако да, срещу какво?

Не съм скандален, просто съм човек с достойнство. Скоро ме поканиха на коктейл в родния ми град Габрово и отказах. Скандално щеше да бъде да отида на коктейл, даден от тези, които отказаха дарението ми за над 3 милиона лева. Бях дарил колекцията си от картини, а те не дойдоха да я приберат. Кое е скандално? Ами ще ви кажа – поведението на медиите. Някои от тях се държат в пространството като придатък на чалга културата. Всичко извън силикона не е от значение.

Някой споделял ли ви е, че се е разпознал във ваш герой?

Че защо трябва да ми споделя!? Нали в „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци” са с имената си!?

Колко трудно е сам да менажираш произведенията си?

Не аз менажирам произведенията си, а те менажират мен. Аз се издържам от книгите си. Както казах, не търся спонсори, не съм превърнал писателския си занаят в начин на крънкане на пари. Писателският занаят трябва да отрече просията, не да я легитимира. А за съжаление деветдесет и девет процента от българските писатели легитимират просията чрез безплодните си занимания… В този смисъл аз пиша така, че да ме четат. Да ме търсят. Самите книги ме менажират. В момента, в който спра да пиша честно, атрактивно и интересно, ще спрат да ме четат. Значи книгите ми са моя менажер, не аз менажирам книгите. Аз ги пиша. То е като собственика на фирма, който не може да бъде атрактивен в медиите и си назначава говорител. Моят говорител са книгите ми…

Как си почивате?

Когато работех в „Кремиковци”, си взимах отпуска, за да пиша.  След като минах на свободна практика, веднъж реших да си почина и аз. На Иракли имаше къмпинг. Платих си бунгало за десет дена. Едва дочаках първата нощ да мине и си вдигнах багажа. В продължение на тридесет и пет години не си спомням да съм спал повече от два часа и половина, максимум три… За почивка има цяла вечност… Сега съм дошъл, да свърша малко работа… На петдесет и пет години съм… Я поживея още петдесет-шестдесет години, я не поживея… Кой ще ми свърши работата? Тия, дето ме наричат „скандален”!?  Моята работа е свързана с мислене, а те доказаха, че това действие не им се удава…

Каква е идеята за следващата ви книга?

Тези неща не се споделят дори под чаршафа…

Определяте ли се като чешит?

Аз съм човек, който си гледа работата. Не съм такъв нарцис чак, че да се наблюдавам непрекъснато отстрани и да си правя публични самооценки.

 ________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg