Кой е майсторът на габровския шоколад?
Николай Христов е трето поколение майстор по пестил от Габрово.
Прави т.нар габровски шоколад откакто се помни. Наследява занаята от баща си. Той пък от неговия.
За поредна година той бе участник във фестивала на пестила в Архитектурно-етнографския комплекс "Етър".
В региона той е последният майстор. Прави бутикови количество, защото работата по направата на сливовия продукт е изцяло ръчна работа, която е трудоемка.
"Най-напред се подваряват сливите, които се нарязват на половинки и се изваждат костилките. Когато се сгъстява достатъчно, съдържанието се намазна на дъски и се суши на сушило, в домашната работилница. Не се слага никакъв подсладител. Само сливи", разказва Николай, който представя целия процес и на живо по време на форума.
Казва, че всеки ако желае може да си направи прочутия пестил и у дома. Полученият мармалад от сливи се запича във фурната, сгъстява се и се суши в подходящо помещение.
Продава продукцията си в АЕК "Етър", "Боженци", Самоводската чаршия във Велико Търново. Купуват я българи, но повече чуждестранни туристи, споделя майсторът. Причината според него е, че младото поколение у нас не знае за пестила.
Навремето ситуацията била друга. С бизнеса се е занимавал целия род. Когато чичовците му умират, останал само баща му, в последствие само Николай. Сега увлича в работата сина си и така вярва, че занаятът няма да си отиде ей така.
"Едно време работихме с "Булгарплод". Те ни даваха сливите, след това ни изкупуваха пестила. Сега сами си търсим и продукцията, и пазарът. Спомням се преди го вземаха за Военноморския флот, защото бе средство против морска болест. По царско време пък направата на пестил бе забранено заради хигиенни условия", признава занаятчията.
Сега е сезонът на сливите, следователно и за пестила. Правенето му е близо месец, след това се суши още. Когато узрее достатъчно се прави на руло от изсъхналия лист. Хубавият сливов продукт е захаросаният и да е поне на година.
"Нашият регион е беден. Навремето хората правили пестил и ходили да го разменят за зърно. Баща ми пък е ходил да продава сушени сливи в Русе. Тогава разказваше интересна история. Гледал на пазара другите предлагали лъскави сушени и захаросани. По-младите купували по-лъскавите. По-старите от по-захаросаните. Защо се получавало така, се попитал. Станало ясно, че сливите били едни и същи след един експеримент. Сложили захаросаните в чувал. Намокрили го, разтърсили го и после видели, че захарта паднала и лъскавите всъщност се оказали пак сушени", усмихва се Николай.
Повече снимки вижте в НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ.
Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме
