Лимецът – храната на Боговете
личен архив
До две седмица ще започне жътвата на лимец в резерват "Билкария" на известния великотърновски билкар Емил Елмазов.
Тя ще бъде съобразена за пореден път с лунния календар. Растенията са неподвижни, по-силно зависими от Космоса. Каквото пожънете бързо ще изсъхне и не ще задържа плесени, и ще остане в складовете без да се увреди, уверява Елмазов.
Първичната жътва вече е минала, преди две седмици. Тогава билкарят е успял да добие лимецово млечице. То се получава от прясното жито в млечно-восъчна злярост.
В Боженския балкан, той отглежда на площ от 80 декара от дивото жито на древността. Тази година очаква добив от 150 кг. от декар. Жъне го вече с комбайн. Произведеното в резервата си, билкарят използва за целите на дейността си, а именно във фитоцентъра си във Велико Търново да лекува колити и други болежки на хора от цяла България. С лимеца Емил Елмазов захранва и новото предприятие за живи храни във Велико Търново.
"Причината за по-късната жътва е по-влажното време тази година. А, ако ме питате защо не са повече засетите площи с лимец, отговарям - защото земята е в сеитбообръщение и се налага част от почвите, които предишни години сме сели, да си почиват", казва билкарят. И допълва, че е въвел и новаторско торене на посевите, тъй като те са биосертифицирани, и не се торят с никаква химия. Това са ефективни микороганизми, анаеробни, които са добри за лимеца за богато зърно и добро тегло.
И тази година билкарят организира в резервата си "Билкария” и конкурс за най-добър жътвар/жътварка, с който ще пресъздаде с паламарка, ръкойка и сърп автентична жътва. Ще бъдат оценявани бързина и качество на работа, естетика на връзването и подреждането на снопите, автентично жътварско облекло, усмивка и добро настроение.
Разбрал и проучил безценните качества на лимеца, наслучайно Елмазов написа преди години и историята на древното жито в книгата "Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността".
Той подготвя и второ издание – "Изначалният хляб", което ще представи официално на 15 септември по време на Втория национален фестивал на лимеца и живите храни във Велико Търново.
Добивът от лимец е значително малък в сравнение с обикновената пшеница, затова е и изоставен като култура. В последно време тя обаче се възражда. Неслучайно известния лечител и билкар е раздал семена из цяла България на различни хора с идеята древната пшеница да се разпространи на повече места, а впоследствие да струва и по-евтино.
Сега брашно от лимец се предлага за 8 лева. Отчита се намаление, защото жътвата на древното жито се извършва механизирано, а не се събира на ръка, със сърп.
Скъпо е, но като се имат предвид чудните и лековити свойства на древното жито си струва цената, казва Елмазов, а и многобройните резултати от доволни клиенти говорят красноречиво. Благодарение на храната на Боговете два пъти по-бързо се възстановява лигавицата на дебелото черво, в него има почти нула процента глутен, успешно решава анемични проблеми, добър актиоксидант е и прочие. От другите видове жито, лимеца има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А.
С него може да се замести месото и зеленчукът. Заради много твърдата си обвивка на 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста. Зърното не се подавало и на олющване, затова трябвало да се използва специална техника. Здравословният ефект идва от това че, зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Хлябът приготвен от лимец засища добре и е лековита храна. И в Светото писание се казва, защо трябва да изядеш 100 семена, като можеш да се нахраниш само с 10. Познат е и като "житото на фараоните", с него се хранели и траките по нашите земи.
"Лимецът ще върне в Балкана и планината хората и ще направят от това храна, която ще се търси в целия свят. Еднозърнестият лимец е архетип на пшениците, то е най-свидното растение на човешкия вид, негов вечен спътник, неговата вярна храна, която може да вдигне цели групи от хора да тръгнат по нормалния път на битието. Сега той може да върне живота на Балкана и, както японците си вземат закваска за кисело мляко от нас, така и след време това ще стане с древното ни жито. Забравени са истинските природни ресурси като са заменени с недотам здравословни и доста болестотворни вещества, които се наричат помощни средства”, посочва още Елмазов и обяснява още за чудните качества на лимеца.
В България той, заедно със специалисти от Тракийския университет изследвали френски и австрийски лимец. Казало се, че покълва само българския и то само за 48 часа. Това е най-меката от всички пшеници, това е жива храна. В нея има 12 пъти повече цинк отколкото в покълната хибридна пшеница, 9 пъти повече манган, 7 пъти повече магнезий, калций също и др.
Според известния лечител и билкар някои отиват по-далече в прославата на древното жито. Според езотеричните школи то не е продукт на нашата планета, а слънчев плод, тръгнал от Сириус, за да стигне до Земята.
Близко до лимеца е друг стар вид пшеница - спелтата. Древният еднозърнест лимец еволюира в двузърнест лимец - емер. Стъблата му са по-високи и стройни и в една обвивка се оформят две зърна.
След още няколко спонтанни хибрида между диви треви и емер се ражда и спелтата - вид пшеница, който пак е облечен с допълнителна люспа. Зърното е по-едро, но пък добивите пак са малки. Спелтата се среща най-вече в Западна Европа и днес тя жъне своя ренесанс заради хранителни качества. Лимец, емер и спелта въобще не се поддават на изкуствено торене и генни модификации. Те са древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос. "Време е да я възродим, за да възродим здравето у себе си.
Като излекуваме Земята, ще излекуваме и тялото. Време е да се възроди селското стопанство без изкуствени торове и препарати, а хората да се върнат към земята и селото”, казва още Емил Елмазов и се надява все повече хора да забележат, оценят и се обърнат към лечебните качества на древното жито.
