Треньора на "железничарския" Национален отбор по футбол на България - Петър Кръстев

Националният железничарски отбор на България спечели бронзов медал на Европейското първенство по футбол във Франция. "Лъвовете" надвиха Германия с 3:1 в малкия финал, но малко медии отразиха огромния успех на аматьорите ни. Европейски шампион стана Франция, след трудна победа над Русия във финала.

Екипът на Север.бг се свърза с един от "отговорниците" за постижението - треньора на тима Петър Кръстев. Той ни разказа за буквално дългото пътуване към успеха, защото отборът е пътувал с влак до финалите, а квалификациите се проведоха още миналото лято в Албена.


Първо, честито! Сериозен успех, как се чувстваш сега? Уморен от пътя, но щастлив?

Благодаря за поздравленията. Наистина се чувствам уморен, но не толкова от пътя, колкото от психическото напрежение, което съпътстваше мачовете, но пък удовлетворението е огромно! Положителните емоции надделяват над всякакъв вид умора. Като един анонс, искам в началото на интервюто да благодаря на футболистите, които проявиха страхотно мъжество, характер, дух и най-вече преодоляха физическата и психическата умора, породена от мачовете всеки ден.

Преди да ни разкажеш за турнира, нека поговорим за аматьорския футбол у нас. Много хора го подценяват у нас, но тези, които са се занимавали, знаят, че той съвсем не е за подценяване. Какво би казал на тези, които гледат високомерно на него?

Този турнир беше само за аматьори и в националния отбор имахме право да картотекираме само футболисти без сключени професионални договори с клубове от "А" и "Б" група. Само на книга обаче е аматьорски футбол, защото всъщност няма нищо общо с аматьорщината. Всеки един от тези футболисти се подготвя ежедневно, въпреки че основната им работа и препитание идва от друго място. Тези футболисти обаче като отношение към тренировки и мачове са на професионално ниво. Прав си, че много хора подценяват аматьорския футбол, но те трябваше да дойдат и да видят каква е организацията на турнира, какво е желанието за игра на момчетата, за да се убедят в обратното. В един разговор след края на турнира с момчетата за цената на нашия успех, капитанът на отбора Свилен Василев ме попита: "А колко футболисти в България са чували националния химн на Европейско или Световно първенство?"

Миналата година бяха квалификациите в Албена. Разкажи какво се случи там и как стигнахте до финалната фаза?

Турнирът се организира под егидата на Международната организация за аматьори. Миналата година имаше 24 отбора, които бяха разделени в четири групи по шест тима и първите два се класираха за финалите, които се проведоха миналата седмица. Ние бяхме в една група с отборите на Германия, Норвегия, Словакия и Белгия. Бяхме домакини и категорично победихме всички отбори без да допуснем гол - 16:0 разлика.

Какво се случи на финалите?

Всички отбори бяха разделени в две групи по четири тима. Ние бяхме заедно с Беларус, Франция и Чехия, а в другата група бяха Германия, Русия, Швейцария и Австрия. Жребият бе теглен в началото на юни в Индия.

Първият ни мач бе с отбора на Беларус. Тръгна много зле, още в 5-ата минута след детинска грешка беларусите вкараха за 1:0. Имахме късмет обаче и в края на първото полувреме капитанът ни Свилен Василев изравни. Това беше важно по време на почивката, защото имахме психологическо предимство. През второто полувреме категорично ги надиграхме и имахме няколко чисти положения, но успяхме да вкараме чак в последната минута на добавеното време след страхотна атака и гол на Милен Панчев.

Следващият мач бе срещу домакините от Франция. Ако някой има шанс да види на запис този двубой, ще остане изненадан от развоя, от желанието за добра игра на двата отбора. Според мен, този мач бе на ниво "А" група. И двата отбора създадоха по няколко чисти положения. През първото полувреме ние ги надиграхме, но през второто имаше съдийско подпиране за тях. Аз не обичам да говоря за това, но трябва да вметна една оценка за българските съдии - те могат да бъдат много горди от качествата, които притежават. Не може да си представите колко безобразно бе френското съдийство.

Дали от един съдия може да се съди за цялото френско съдийство?

През целия турнир имаше безспорно бутане на Франция към европейската титла. Имаше само френски съдии и в техните погледи си личеше желанието Франция да стане шампион.

Знаем, че третият мач в групата е бил по-тактически...

Да, формулата на турнира гласеше, че при равен брой точки се гледа не головата разлика, а вкараните голове от двата отбора. Ние и французите имахме по четири точки. Но на полувремето на третия мач те водеха с 3:0 на Беларус, а ние падахме с 0:1 от Чехия. Беше невъзможно да вкараме пет гола, а ние така или иначе си бяхме гарантирали второто място. Затова на полувремето извадих трима от ключовите футболисти, после изравнихме 1:1, но резултатът нямаше значение.

И така стигаме до малкия финал, където играхме с Германия. А както знаем от футболната ни история в последните 20 години, срещу тях ни върви...

Интересно е, че миналата година бяхме заедно с тях в квалификационната група в Албена и се познавахме. Тогава гледаха само с поглед къде е топката. И още преди мача те знаеха, че ние сме най-добрият отбор на първенството. Усетихме, че имат респект от нас. Но това, което показаха през целия мач, не съм го виждал от друг отбор. Рано им поведохме с 2:0, но те до последната минута не спряха да се борят.

Имаше ли феърплей на турнира?

Да, категорично. Състезателите бяха дружелюбни, организацията бе такава. Имаше феърплей, ако махнем съдийското рамо за французите.

Забелязваме леко противоречие. В България има едва пет футболни школи с добра база - Литекс, Черноморец, Славия, Етрополе и Левски. Как става така, че един национален отбор от аматьори, с ужасна футболна инфраструктура, успява да сгази западноевропейските си конкуренти, които имат много по-добри условия?

Аз го отдавам на факта, че всички футболисти в отбора в даден момент от живота си са играли заедно и се познават. Доста от тях бяха в основата на "Локомотив" (Дряново) преди две години. Много интересен въпрос, аз самият още не съм асимилирал това, което постигнахме във Франция. Факт е, че бяхме най-добрият отбор. Ние, българите често се подценяваме, подценяваме таланта си и труда си. Тези момчета имат голям талант, но поради финансови причини са предпочели да работят нещо друго и да се състезават само като аматьори. Знаем, че професионалният футбол къща не храни. Някои от тези футболисти са на ниво "А" група, но са предпочели да работят две неща, за да си изхранват семействата. Имаме трима футболисти, които играха в чужбина през миналия сезон. Те предпочетоха да играят в аматьорската трета дивизия на Кипър вместо в отбори от "А" група, защото навън им плащат по-добре. Това е огромен парадокс. Ние обиколихме седем държави, докато стигнем във Франция, и по пътя във всяко едно селце си имаше бази, от които оставахме изумени - затревени игрища, изкуствени настилки, тенис кортове и басейни. Питаме организаторите какви са тези градове, а те ни се смеят и ни казват, че това са села от по 1000 души.

Нашият отбор отиде като Гаврош на този турнир. Някой, освен БДЖ, подкрепи ли ви?

С оглед на финансовото състояние на цялата ни държава и факта, че представяме БДЖ, а знаем на какво дередже са железниците ни, нямахме финансова помощ. В другите отбори футболистите имаха командировъчни за всеки ден. Все пак от БДЖ ни организираха пътуването, а там организаторите ни поеха спането и храната. Всичко останало момчетата сами си платиха. Най-болно обаче ми стана от факта, че всички други отбори, които победихме, имаха по няколко броя анцузи, доктори, масажисти, фланелки за тренировки, за официални пресконференции, за размяна след мачовете... Имаха и подаръци за нас даже. А ние нямахме нищо, което да дадем, да разменим.

Освен моралното потупване по рамото, получихте ли нещо друго?

Засега няма нищо. Нямаше и преди да тръгнем. В първоначалните разговори с шефовете на БДЖ усетихме, че тях ги е страх да не се изложим. Още след първия мач видяха, че сме много добри и промениха отношението си. Но откъм финансови стимули, нищо.

А как стана така, че точно ти пое отбора?

В основата на всеки един отбор в този турнир трябва да стои железничарски отбор, както в България са "Локомотив" (Дряново), "Локомотив" (Горна Оряховица) и др. Русия беше представена от третия отбор на "Локомотив" (Москва). А Унгария от втория тим на "Дебрецен". Миналата година ръководството на БДЖ реши "Локомотив" (Дряново) да представя страната и после ми дадоха свобода да избирам футболисти от цяла България. Хубавото е, че миналата година бяхме най-добрият отбор в групата. Запазихме гръбнака и добавихме шест, седем нови попълнения, които вдигнаха класата. Не тръгнахме на сляпо, отборът беше вече обигран.

Колко време и къде се подготвяхте?

Трябва да благодаря на директора на туристическия комплекс "Албена" Красимир Станев. Преди турнира ни осигури пет дни за подготовка, а после след края на турнира за награда ни осигури една седмица със семейства почивка. Тази година първенството на "В" група свърши много късно, момчетата си починаха няколко дни и после тренирахме в Дряново. Желанието и отношението на всички футболисти бе на абсолютно професионално ниво.

Сега накъде?

Сега очакваме решенията на Зоналния съвет на Северозападната "В" група, за да стане ясно колко отбора ще има, как и кога ще се играят мачовете. После трябва да разговаряме с Общината, защото отборът ни стана общински. Трябва да благодаря на администрацията, защото през пролетния полусезон върнаха мен и повечето футболисти, за да спасим "Локомотив" (Дряново).

Твоите планове? Ти си много млад треньор...

Имам желанието и амбициите да се развивам и те са над "Локомотив" (Дряново). Аз наистина съм млад, на 33 години, но ето че треньорът на Порто, който е мой набор, отива в Челси. Все пак възрастта има значение, защото всеки един мач е богатство за кариерата ти. Да съм жив и здрав, продължавам напред.

Ако искате да сте в час с новините от вашия регион, следете ни и във Фейсбук на www.facebook.com/Sever.bg