20%-ен ръст в популацията на царския орел
БДЗП осъществи най-голямата в света програма за сателитно наблюдение на млади царски орли, която включва 25 птици
БДЗП
20-процентен ръст в популацията на царския орел отбелязват експертите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) като резултат от мащабни дейности, осъществени в последните 5 години. Те са част от активностите по проекта LIFE+ "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, съфинансиран от ЕС.
Царският орел е световно застрашен вид, вписан както в българската Червена книга, така и в международния червен списък на застрашените животински видове. Източният царски орел е класифициран като "уязвим” в световен мащаб и като "застрашен” на европейско равнище. Тъй като е много рядък за Европа, опазването му в нашата страна има голямо значение за оцеляването му на стария континент.
В момента в България са останали само 24 двойки, а в миналото той е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас. По оценка на американския орнитолог Пол Леверкюн, работил в България по покана на княз Фердинанд, царският орел е наброявал около 2000 двойки през 1907 г. Това означава, че видът бележи близо 100-процентен спад в рамките на един век.
"Въпреки тревожното състояние на вида, в последните 5 години все пак се наблюдава възходяща тенденция и това ни дава надежди за оцеляването на вида в България”, коментира Светослав Спасов, ръководител на проекта. "Добрите резултати се дължат на комплексните мерки, осъществявани от БДЗП в рамките на проекта за опазване на вида, съфинансиран по програма LIFE на ЕС, както и на над 20-годишните усилия на природозащитната общност у нас”.
В рамките на проекта БДЗП осъществи най-голямата в света програма за сателитно наблюдение на млади царски орли, която включва 25 птици. Хилядите записи, събрани чрез модерната телеметрична технология помогнаха на природозащитниците да разберат повече за това къде скитат нашите орли и какви са причините за изключително високата смъртност при младите птици.
Благодарение на сателитното проследяване става ясно, че 80% от птиците с предаватели, чиято съдба е известна, са станали жертва на токови удари в опасни електрически стълбове. Останалите са загинали от отрови (поставени нелегално за чакали и вълци) и от бракониерски острел в България и Турция. известни станаха и маршрутите на миграция на младите птици, които прекарват зимата на юг, както и за северните скитания на част от птиците. Най-южната точка, достигната от наш орел с предавател се оказа Судан (Станчо, 2010 г.), а най-северната – Латвия (орелът Пешо, 2013 г.).
В резултат на събраните от сателитното проследяване данни, природозащитниците от БДЗП насочиха повече усилия в дейности като обезопасяването на електрически стълбове например. До момента са изолирани над 560 от най-опасните стълбове в близост до гнездата или 49 км. от електропреносната мрежа в ключовите територии. Това дава сигурност за 7 от двойките, които живеят в Сакар и Западна Странджа. Добрата новина е, че работата по изолиране на опасните стълбове продължава и в нов проект, който стартира тази есен и ще се изпълнява от EVN България и БДЗП.
Благодарение на дейности като охраната на най-застрашените от човешко безпокойство гнезда, броят на успешно излетелите малки нарасна с 30% за последните 5 години. Поставени бяха 35 изкуствени гнезда, 3 от които вече са заети от новосформирани двойки царски орли.
Много усилия бяха положени и в работата с местните общности и информирането на хората, от които зависи опазването на редкия вид. Проведени бяха десетки информационни срещи с участието на 228 фермери от Натура 2000 зони, за да им бъдат представени новите агроекологични мерки и природо съобразните земеделски практики.
Организирани бяха 17 различни обучения и семинари за ключови представители на институциите, които отговарят за опазването на природата и предотвратяването на престъпленията срещу дивата природа (МОСВ, РИОСВ, МВР, Митниците, Прокуратурата и др.). Близо 400 учители от 48 населени места участваха в обучения, организирани в рамките на проекта.
Проектът осигури инвестиция в размер на 2 045 756 евро в националната ни икономика, като 75% от тях са от Европейския съюз. През 5-те години на проекта е осигурена постоянна или временна заетост на около 150 души, голямата част от които са местни хора от Сакар и Странджа.
Над 800 човека от цялата страна са били въвлечени доброволно по проекта – това са учители, фермери, деца, представители на институциите и много други. Осъществени са директни инвестиции в местните икономики, включващи засаждане на дървета, обезопасяване на стълбове от ел. мрежата срещу токови удари, построяване и поддържане на кошари за отглеждане на животни и др.
