Да си болен е страшно. Да си болен в България е още по-страшно.

Тази максима в пълна степен бе доказана от последната информация, която от Комисията за защита от дискриминация изпратиха до медиите. След направено проучване на цялостната система за лечение на онкоболните у нас, от КЗД предупреждават, че страната ни спешно се нуждае от привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище.

КЗД се активизира вследствие на десетки сигнали от пациенити, но и от практикуващи лекари. Образувани са седем преписки, но от тях вече се работи само по шест. Засегнатото лице от седмата не успява да доживее да види правото си на защита и съвременна медицинска помощ.

Какво е сбъркано?

Разследването на Комисията първо установява, че в момента няма достъп до Националния раков регистър, който води статистиката в областта. От 2009 година насам е невъзможно да се получи актуална информация за състоянието на системата.

Налага се различен тип проучване, която само сигнализира за проблемите, но не може да покаже реалното им измерение. Така например, КЗД установява, че болниците губят сериозно от лъчетерапията. Един средностатистически 20-дневен курс на подобно лечение струва 4 000 лева. От тях НЗОК обаче плаща само 1 900. Останалото се покрива от болничното заведение.

Предвижда се цената на този животоспасяващ курс да достигне 10 000 лева, а клиничната пътека (№258) ще остане същата, със същите 1 900 лева. Сравнение със съседна Турция, която не е член на ЕС, показва, че там това лечение струва 10 000 евро. В останалите страни от ЕС цената варира, но не пада под 16 000 евро и цялата се поема от държавната хазна.

По време на производствата е констатирано също така, че оборудването в България със съвременни апарати за лъчелечение не е на препоръчителното за Европейския съюз равнище. В страните с добре развито лъчелечение се счита за норма наличието на един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души население. В България към момента работят само 5 линейни ускорители за население от 7,35 милиона души.

На един апарат за перкутанно лъчелечение (облъчване през кожата с гама или Х-лъчи) с високоенергийни източници като капацитет годишно се препоръчва лечението средно на 400-500 пациенти. На един такъв апарат у нас се падат средно около 900 пациента, като въпреки свръхнатоварването на апаратите листата на чакащи се удължава непрекъснато. Казано по друг начин, броят на чакащите лечение онкоболни надхвърля няколкократно капацитета на апаратите.

Резултатът е липсата на своевременно лечение за около 8000 болни годишно. Към така поставения проблем се наслагва и проблемът за несравнимо по-ниското от европейските нива заплащане на труда на медицинските кадри, което води до отлив на специалисти онколози.

КЗД ще продължи разследването си, но то не може да доведе до подобряване на ситуацията, а само до нейното избистряне.

За съжаление, можем спокойно да изкривим старата социалистическа максима, която днес би звучала така: "Нашите болни, най-болните болни в света!"