Световната здравна организация смята, че ситуацията с разпространението на маймунска шарка в необичайни за заболяването райони, е контролируема, но е необходимо да се вземат мерки, за да не се изпуснат нещата от контрол, като с коронавируса.

"Това не е заболяване, от което обществеността трябва да се страхува. Не е като COVID-19", заяви ръководителят на отдела за пандемии и епидемични болести на СЗО Силви Бриан.

С 220 случая в 20 държави СЗО все пак свика членовете си в петък, за да ги брифира как да се подготвят за разрастващата се епидемия.

Засега най-много случаи има в Европа - 118, където 14 държави от ЕС, а също Швейцария и Великобритания, са потвърдили инфекцията. Шарката е установена и в Австралия, Канада, САЩ и Арженина, като част от хората наскоро са пътували в Европа. Не навсякъде обаче може да се потвърди такава връзка, така че епидемиолозите поодозират, че маймунската шарка отдавна е излязла от районите, където е ендемична - в Африка.

"Очакваме да бъдат разкрити повече случаи. Ние молим държавите да засилят наблюдението", каза техническият ръководител на СЗО Мария Ван Керкхове, добавяйки, че "ситуацията е овладяема в неендемичните страни".

СЗО проръчва националните здравни власти на първо време да проверят наличностите от ваксини за едра шарка и да докладват за количествата, да проследяват заболяването и да изолират контактните лица. Кожните лекари и инфекционистите трябва да предвиждат възможност от инфекция с маймунска шарка, когато диагностицират пациенти с обриви и сърбежи.

Здравната агенция на ООН очаква повечето инфекции да протичат леко - с гадене, треска, обрив и сърбеж, но все пак настоява властите да информират населението за рисковете за бременните жени, децата и хората със слаба имунна система, където вероятността от тежко протичане на болестта е по-висока.

Препоръчват се информационни кампании, съветващи хората в риск да носят маски и да поддържат лична хигиена.

Кога се появавят първите случаи?

Официално в Европа първите два случая са регистрирани във Великобритания на 14 май 2022 г. в семейство. Тези случаи нямат връзка със случай, внесен от Нигерия, който е докладван пак в Обединеното кралство на 7 май. През следващите дни още няколко държави съобщават за случаи на маймунска шарка, които не са свързани с пътуване до ендемични страни.

Картта на разпространение на маймунската шарка, изготвена от европейската здравна агенция, показва, че засега тя е по-голям проблем за западноевропейските държави, но разпространението се разраства в източна посока. © ecdc.europa.eu

Към 25 май потвърдените случаи са 118, като най-много те са в Испания - 51 и в Португалия - 37. Най-близо до България инфекцията е доказана в Словения и Чехия.

Клиничната картина обикновено се представя с лезии по гениталиите или перигениталната област, което показва, че предаването вероятно е настъпило при близък физически контакт по време на сексуални дейности, съобщава европейската здравна агенция (ECDC). Това е първият път, когато вериги на предаване се съобщават в Европа, без известни епидемиологични връзки със Западна или Централна Африка, където заболяването е ендемично.

Какво е маймунска шарка?

Маймунската шарка е разновидност на едрата шарка. Тя е зоонозен вирус, който се прехвърля от животни на хора. Практиката показва, че случаите обикновено се появяват в близост до тропически дъждовни гори.

Вирусът на маймунската шарка е от семейството на ортопоксвирусите и има два генетични щама - от Централна Африка (басейна на река Конго) и от Западна Африка. Известно е, че щамът от басейна на Конго се разпространява по-лесно и причинява по-тежки симптоми.

В момента маймунската шарка е най-разпространената ортопоксвирусна инфекция при хората след изкореняването на едра шарка през 1980 г. и прекратяването на универсалната ваксинация срещу едра шарка в Европа (в САЩ това става през 1970 г.).

Първият случай при човек е регстриран през 1970 г. в Конго.

В ендемични райони заболяването се предава на хората чрез ухапване или директен контакт с кръв, месо, телесни течности или кожни/лигавични лезии на заразено животно.

Какви са симптомите?

Симптомите и признаците на маймунска шарка са подобни на едрата шарка и включват главоболие, кожен обрив, треска, болки в тялото, втрисане, подути лимфни възли и отпадналост.

Инкубационният период - времето за поява на симптоми, е от пет до 21 дни. Заболяването обикновено отзвучава за две до четири седмици.

Тежките случаи са по-чести сред хора с имунни дефицити и малки деца. Според сп. Medical News Today коефициентът на смъртност на случаите на маймунска шарка е около 3-6%.

Как се предава инфекцията?

Предаването на вируса на маймунската шарка сред хората става чрез близък контакт с кожата, въздушни капчици, телесни течности и замърсени с вируса предмети, като дрехи, спално бельо и др.

Повечето от последните случаи на маймунска шарка в Обединеното кралство и Канада са докладвани сред мъже, които правят секс с мъже.

Помощник-генералният директор за реагиране при извънредни ситуации на СЗО Ибрахим Соце Фал обаче казва, че динамиката на предаване в Европа сред хомо- и бисексуални е нова и се нуждае от допълнително проучване, за да се разбере дали заболяването се предава и по сексуален път.

Причината експертите да са сравнително спокойни, че маймунската шарка няма да повтори кошмара на COVID-19, е че предаването от човек на човек е ограничено. Най-дългата документирана верига на предаване е 6 шест души, които са се заразили от първоначалния болен.

Как се потвърждава заболяването?

С положителен резултат от PCR тест, специфичен за вируса на маймунска шарка или с положителен резултат от специфичен за ортопоксвирус PCR анализ, който след това се потвърждава чрез определяне на нуклеотидна последователност на открития вирус.

СЗО казва, че най-добрите диагностични проби са директно от обрива - кожа, течност или корички, или биопсия, където е възможно. Методите за откриване на антигени и антитела не са удачни, тъй като не разграничават различните ортопоксвируси.

В сряда швейцарската компания "Рош" (Roche) съобщи, че е разработила три вида тестове за диагностициране на заболяването. Един от тях открива ортопоксвируси, вторият - само вируси на маймунска шарка, по-специално щамовете от Западна Африка и от Централна Африка. Третият е за изследователи и открива както ортопоксвируси, така и вируса на маймунската шарка.

Също тази седмица американската "Абът" (Abbott Laboratories) съобщи, че активно разработва тест за маймунска шарка.

Европейската здравна агенция определя като вероятни случаи на заболяване хора, с необясними обриви, с един или два симптома (виж по-горе), пътували през последните 21 дни до ендемични държави, имали контакти с болни, хора с всякава сексуална ориентация, имали множество анонимни сексуални контакти 21 дни преди появата на симптоми.

Могат ли ваксините да ограничат разпространението?

Заради ендемичния характер на заболяването за него няма специализирана ваксина, но ваксините за превенция на едра шарка имат ефективност от около 85% срещу маймунската шарка.

Проблемът е че едрата шарка през последните десетилетия се смяташе за изкоренено в Европа и САЩ заболяване и изглежда част от страните не поддържат количества ваксини. Засега повечето държави, които възнамеряват да прилагат ваксини, казват, че ще ги предложат първо на медицинския персонал, който е изложен на най-висок риск от инфекция. Великобритания вече предлага ваксини на медиците в инфекциозните отделения.

Тъй като в повечето държави задължителното ваксиниране срещу едра шарка е прекратено в началото на 80-те години на миналия век, населението на възраст под 40-50 г. е в по-висок риск от инфекция, но по-възрастните също биха могли да се разболеят заради отслабващата защита от ваксинацията с времето.

Лечението на заболелите е симптоматично и противовирусно. Европейският съюз вече преговаря с производители на ваксини и противовирусни препарати за общи доставки.

Какво представляват ваксините срещу едра шарка?

Ваксината срещу едра шарка е направена от вирус, наречен vaccinia, който е поксвирус, подобен на едра шарка, но по-малко вреден. Тя съдържа жив вирус на ваксина, а не убит или отслабен вирус като много други ваксини. Поради тази причина хората, които са ваксинирани, трябва да вземат предпазни мерки, когато се грижат за мястото на ръката си, където са били ваксинирани, за да могат да предотвратят разпространението на вируса на ваксината. Ваксината не съдържа вируса на едра шарка и не може да причини едра шарка.

Белегът от ваксината е широк, плосък, под нивото на кожата, с характерна повърхност.

Нейната ефектиност е 95%. Доказано е, че ваксината предотвратява или значително намалява инфекцията, когато се прилага в рамките на няколко дни, след като човек е бил изложен на вируса на едрата шарка.

За повечето хора със здрава имунна система живите вирусни ваксини са ефективни и безопасни. Такива ваксини се използват в момента за превенция на морбили, паротит, рубеола и варицела.

Ваксинацията срещу едра шарка може да предпази от заболяване за около 3 до 5 г., като според Американските центрове за превенция и контрол на заболяванията, за дългосрочна защита може да се наложи бустерна ваксинация на всеки три години.

Ваксините срещу едра шарка не са общодостъпни и не се продават свободно в аптеките. В ЕС са одобрени няколко ваксини срещу едра шарка: Tecovirimat (TPOXX) е разрешена за лечение на кравешка шарка, маймунска шарка и едра шарка. Imvanex на Bavarian Nordic е лицензирана за превенция на едра шарка. В САЩ за лечение на едра шарка е одобрена през 2021 г. още една ваксина -Tembexa.

Маймунската шарка и България

Засега нито Министерството на здравеопазването, нито Националният център за заразни и паразитни болести публикуват каквато и да е информация за маймунската шарка. Не е известно и дали се правят изследвания, има ли подозрителни случаи. Здравните власти не са коментирали и дали България разполага с ваксини срещу едра шарка.

От публикации на лекари в социалните мрежи става ясно, че имунизацията срещу едра шарка в страната е била задължителна до 1981 г., което създава предположения за наличието на известен пул от имунно население, но няма публично достъпна информация за неговия дял.

Снимка: CDC