Вход | Регистрация

От Качински до Пригожин: Съмнителните самолетни катастрофи в Русия

От Качински до Пригожин: Съмнителните самолетни катастрофи в Русия
стоп кадър/телеграм

Самолетната катастрофа в Русия, в която се смята, че е загинал Евгений Пригожин, съвсем не е първият подобен случай в страната. Историята с катастрофи във въздуха се пише отдавна в съвременна Русия, а сред жертвите са полски президент, руски генерал, разследващ журналист.

Пътническият самолет "Ембраер Легаси" 600 изчезва от екраните на радарите около 18:11 ч. московско време на 23 август. Малко преди това е излетял от московското летище Шереметиево на път за Санкт Петербург. Спасителите откриват останките на самолета няколко часа по-късно близо до град Твер, северно от Москва.

Според руските власти всички десет души на борда са загинали. Смята се, че сред тях е и човекът, който отправи най-сериозното предизвикателство към Владимир Путин, откакто е на власт – опит за бунт.

Той е Евгений Пригожин.

Известен е като "готвача на Путин", но е по-прочут с безмилостната си наемническа компания "Вагнер Груп". Все още няма категорично и независимо потвърждение, че е загинал, но ден след катастрофата Путин изказа съболезнования на семейството му. "[Пригожин] беше талантлив човек", каза Путин, като нарече случая "трагедия", без да посочи конкретно дали лидерът на наемниците е бил на борда на падналия самолет.

Това не е първият път в съвременна Русия, когато пада самолет, а случаят е обвит в подозрения и е с широки политически последици за страната.

Ето какво знаем за катастрофата на самолета на Пригожин и за други подобни инциденти, които карат човек да повдига вежди.

Причини не липсват

Самолетът "Ембраер ", с регистрация RA-02795, е един от няколкото, за които се знае, че принадлежат на Евгений Пригожин. Руските авиационни власти публикуваха списък на пътниците, в който пише, че в самолета са пътували седем души и тричленен екипаж.

В списъка фигурира името на Пригожин, както и на един от неговите висши лейтенанти и бивш агент на руското разузнаване Дмитрий Уткин, чийто псевдоним (позивна) по-късно е приет за име на частната армия "Вагнер".

Една от версиите е, че самолетът е бил свален от руската противовъздушна отбрана. Видео, публикувано в социалните мрежи, показва самолет, който спираловидно пада от небето, а от него излиза дим.

На 24 август в канал на Telegram, свързан с руските служби за сигурност, се казва, че разследващите проверяват дали в шасито на самолета не е било поставено взривно устройство.

Съществуват безброй причини, поради които Кремъл или някой от Министерството на отбраната или от руските разузнавателни служби може да иска смъртта на Пригожин. Той открито, а често и нецензурно, оспорваше начина, по който руските командири ръководян войната срещу Украйна. Най-често обидите му бяха насочени директно към министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов.

Междувременно бунтът, който Пригожин започна точно два месеца преди самолетната катастрофа – на 23 юни, беше тектонично политическо събитие в Русия. Директорът на ЦРУ го описа като "най-пряката атака срещу руската държава през 23-те години на власт на Владимир Путин".

Но след като нарече бунтовниците предатели, Путин не направи почти нищо, за да преследва или накаже някой от тях, включително и Пригожин.

Потенциалният съперник на Путин

С квадратна челюст, гробовен глас и солени афоризми в речта, Александр Лебед за първи път привлича вниманието като генерал от въздушнодесантните войски по време на опит за преврат през 1991 г. Тогава той отказва да даде заповед на силите си да потушат съпротивата срещу Кремъл, водена от бъдещия тогава президент на Русия Борис Елцин.

Още по-голяма слава на Лебед носи фактът, че като командир на 14-та руска армия предотвратява гражданската война в Молдова през 1992 г. – според руското тълкуване на събитията. Оттогава съществува руският анклав Приднестровска молдовска република – първи от редицата създадени от Русия замразени конфликти на територията на отделили се от СССР държави.

Лебед се кандидатира на президентските избори през 1996 г., като се класира трети след Елцин и лидера на Комунистическата партия Генадий Зюганов. След това подкрепя Елцин, който му отвръща със същото, като го назначава за секретар на Съвета за национална сигурност.

Две години по-късно Лебед печели изборите за губернатор на обширния, богат на ресурси сибирски регион Красноярск и се очаква, че ще се кандидатира за президентския пост през 2000 г. Той се отказва от участие и изборите са спечелени от Путин.

През април 2002 г. Лебед отива да открие нов ски курорт в планините на южната част на Красноярск. Хеликоптерът Ми-8, в който лети заедно с още 16 пътници и екипаж, се разбива. Загиват осем души, включително Лебед, който умира на път за болницата. Властите съобщават, че машината е паднала, след като се е сблъскала с електропроводи в условията на мъгла. Сътрудниците на Лебед и поне един член на руския парламент обаче твърдят, че е имало атентат.

Призраци от Катин

Избиването на хиляди полски военни и представители на елита през 1940 г. в Катинската гора край Смоленск е гнойна рана в историята и отношенията между Варшава и Москва.

През 80-те и 90-те години на миналия век разкритите от съветски и руски историци доказателства, че съветската тайна полиция, а не нацистите са извършили убийствата, спомогнаха за намаляване на напрежението.

На 10 април 2010 г. самолет на полските военновъздушни сили, на борда на който са 96 членове на полското правителство и техни роднини, излита от Варшава за Смоленск, за да отбележи 70-годишнината от убийствата – знаково събитие в отношенията между двете страни.

Самолетът "Туполев" се разбива при заход към летището в Смоленск. Всички 96 души на борда загиват, включително полският президент Лех Качински, началникът на полския генерален щаб и десетки военни, депутати, духовници.

Събитието е травматично за Полша, като в него се долавя отзвук от убийството на полския елит през 1940 г.

Както полските, така и руските следователи не откриха технически проблеми със самолета.

С времето руските и полските заключения се разминаха. Във Варшава твърдят, че катастрофата е била умишлена, обвиняват руските ръководители на полети и предполагат наличието на следи от експлозиви. А Русия отказва да предаде записващите устройства на самолета.

През април 2023 г. оцелелият брат близнак на Лех Качински – Ярослав, който се превърна в един от най-влиятелните политици в Полша, изказа предположение за руско съучастие в катастрофата, като я определи като покушение.

Строго секретно

В края на 80-те години на миналия век, по време на "перестройката”, започната от съветския лидер Михаил Горбачов, се появяват първите разследващи журналисти. Пионер е Артьом Боровик, който прави ексклузивни репортажи от Афганистан по време на съветската инвазия.

След разпадането на Съветския съюз той превръща разследващия си вестник "Совершенно секретно" в мултимедийна империя, която се занимава с корупцията сред руския елит.

Боровик критикува провеждането на Първата чеченска война и е силно скептичен към бомбените атентати в жилищни блокове през 1999 г., които са повод за започването на Втората чеченска война.

Малка група журналисти и следователи изваждат доказателства, че зад взривовете може да стоят руските служби за сигурност и става дума за заговор, целящ да оправдае ново нахлуване в Чечня и издигане на Путин за президент.

През 2000 г. Боровик разследва слух, че биологичната майка на Путин не е била рускиня в Санкт Петербург, а жена, която е живяла в бедност в грузинско село.

На 9 март 2000 г. журналистът, заедно с чеченски бизнесмен, се качва на самолет за Киев. Самолетът Як-40 с девет пътници се разбива секунди след излитането си от летище Шереметиево на височина едва 50 метра.

Руските власти обвиняват пилота и заявяват, че крилата на самолета не са били обезледени преди излитането.

По-късно други журналисти и историци свързват смъртта на Боровик със статията за Путин, която той е планирал да публикува дни преди президентските избори на 26 март 2000 г. – изборите, на които Путин се кандидатира за първи път.

Тогава Путин печели изборите категорично. 23 години по-късно все още е президент.

Публикацията на Майк Екел е поместена в "Свободна Европа". 

 


Докладвай за нередност в статията
Добави коментар