"Много търновска и много женска" - така авторката Ружа Велчева определи белетристичната си творба "Морга за изгубени души", чието представяне беше снощи в РБ "П. Р. Славейков" във Велико Търново.

Това е втората белетристична творба на писателката. Първата е "Любовни досиета", "на която сега спокойно мога да започна да пише продължението", споделя авторката. Останалите й 6 книги са с поезия.

Неслучайно представянето на книгата е по време на Страстната седмица. "Морга за изгубени души" е събрала съдбите на 24 жени, чиито болки, надежди и стремежи са отразени в един час от живота им на Разпети петък. Те са на различна възраст, с различен социален статус и различно образование. Всяка една от тях посвоему носи кръста си и въпреки че животът им е труден по различен начин, ги обединява доброта, нежно сърце, жадна за любов душа и надеждата да видят светлинка някъде в "тунела"...

"Книгата е дълго носена и изстрадана, написана непретенциозно и на един дъх. Носи послание за доброто, което се намира все по-трудно в дните на нищета, в които живеем. Точната книга, в точното време за "малките хора", които всеки ден подминаваме по улицата, без да се замислим, че в някакъв момент всеки от нас може да попадне в тяхната ситуация. Малко са книгите, посветени на "малките, невидими" хора и за униженото им достойнство, затова тя трябва да се чете и препрочита", каза в представянето на изданието и авторката писателят Владимир Шумелов.

"Злокобното" заглавие шокира в първия момент, но както сподели Ружа Велчева, в последните 22 години и животът в България не е никак лесен.

"Заглавието на книгата дойде от реплика, казана от последната ми героиня - Севдалина, в 4 часа сутринта, която работи като продавач на талони в бинго зала. Тя е студентка, която учи философия, а на въпроса на колегите си "Къде работиш?", тя казва "В морга за изгубени души". Моргата е място, в което тялото на човек престоява 24 часа, за да се установи дали той наистина е мъртъв или пък може да оживее. Това "междинно място" е като чистилището и мисля, че няма по-подходящо заглавие именно от това - то провокира и те кара да се замислиш", смята авторката.

Книгата не е много весела, но въпреки всичко в нея има оптимизъм. Разказите започват с една старица и завършват с млада бъдеща майка. Всяка глава е сама за себе си, но героините са свързани, защото живеят в един град и съдбите им се преплитат.

"За съжаление днес има много изгубени души! Аз насочих вниманието си именно към жените, защото в това безвремие съдбата им е много по-тежка, отколкото на един мъж. Освен символ на майчинството, жената носи и много други товари. Но, носейки си кръста, трябва да намери и да отвоюва себе си. А разковничето за това е в надеждата!", категорична е писателката.

Книгата е издадена в малък тираж - само 100 броя, с помощта на спонсор, но авторката предвижда още едно издание.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg