Материалът е предоставен от Div.bg

Преди три години българските национални телевизии преоткриха телевизионния сериал. И така го преоткриха, че започнаха да се надпреварват в производството му. Всичко започна от турските сериали. Те разделиха българските зрители на две части - онези, които не ги гледат, и онези, които не спират да ги гледат. Така стана ясно, че родният зрител обича телевизионни поредици, близки до българския светоглед.

През 2008 г. Нова телевизия "повлече крак" със "Забранена любов". Качествата на драмата още от самото начало бяха спорни, но обсъждането им остана на заден план, защото самият факт, че съществува съвременен български сериал, с български актьори и роден сюжет, беше много по-значим. bTV отговори на предизвикателството с амбициозната продукция "Стъклен дом". Сериалът се хареса със завързан сюжет, (най-после) качество в операторската работа и значително по-добро актьорско изпълнение от това в "Забранена любов". "Стъклен дом" предизвика фурор и с право, защото беше далеч по-изпипан и обмислен продукт.

Аз и много мои колеги чакахме да видим какво ще направи Българската национална телевизия, защото, въпреки че славата ѝ не е от най-добрите, тя е основна медия у нас. Определено реакцията на БНТ1 беше изненадваща. Вероятно това се дължи и на присъствието на Димитър Митовски, който се зае с реализирането на сериала "Под прикритие". Освен че предизвика жив интерес с обещанието за интересна кримка, представяща реални събития и лица от България, Митовски създаде илюзията, че ще се конкурира със себе си като продуцент на "Стъклен дом".

Тези съмнения обаче се разсеяха още след първия епизод на "Под прикритие" през април тази година. Продукцията е абсолютно нова като жанр за българските телевизии и смело мога да кажа - доста сполучлива. Визуално сериалът също е постигнал нужното ниво и определено спомага за по-високата гледаемост на БНТ1, особено от младото поколение. И не на последно място е коренно различен от това, което сме свикнали да излиза с етикет "Произведено в България".

След появата на тези три сериала, медиите и експертите направиха логичния извод - у нас има почва за подобни продукции. Актьори също има достатъчно и с талант, въпреки налаганите постоянно физиономии. Нещо обаче продължаваше да липсва на българския телевизионен екран. И това бе Царица Комедия. От няколко години насам, независимо дали на кино или по телевизията, комедиите нещо не се получаваха. Смехът беше насила, скечовете - скучни, а актьорите - повече от безпомощни. Единствено на театралната сцена се случваха тук-таме успешни комедии, но знаем, че в театрите стъпват малко зрители поради ред причини.

През пролетта на тази година най-сетне започна излъчването на "Столичани в повече". Определян като комедийна драма, продуктът на Любомир Нейков, Евтим Милошев и Иван Спасов заложи на дълбоко познати физиономии - споменатия Нейков, Стоянка Мутафова, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и др. Очакванията за "Столичани в повече" се оправдаха.

Зрителите, които по принцип харесват предаването "Комиците", в което повечето лица от сериала се изявяват, прегърнаха радушно продукцията. Онези, които никога не са били особено очаровани от предишните тв роли на актьорите, и сега не бяха спечелени за каузата. Усещането беше сякаш едни и същи персонажи са пренасяни от едно предаване в друго и накрая - в сериал.

Последва втори опит, този път от страна на Нова телевизия. Продуктът беше представен съвсем скоро - в края на месец септември. Става дума за "Етажна собственост", където се изявяват част от звездите на комедийното предаване "Аламинут", както и други актьори. За съжаление, и тук, поне досега, няма нещо грабващо, което да спечели всички зрители, а не само определена част от тях. Нека не подминаваме факта, че саундтракът на "Етажна собственост" е своеобразен кавър на фолк песен. Таргет аудиторията е ясна.

Очевидно комедията като най-труден жанр продължава да бъде пречка пред българските режисьори. Неуспешните опити за забавни филми обаче култивират едно нездраво чувство за смешно, което е опасно бъдеще. Българският зрител може да се смее и на по-интелигентни неща, стига да му ги предлагат, а не изборът да е един и същ - клиширани скечове и битови лафчета. Докато не се появи качествена българска комедия, слава Богу ще има какво родно да гледаме, макар да е драма и крими.

Дано този така чакан смешен български сериал се появи преди да съм изхвърлила телевизора си - нещо, което сериозно обмислям от известно време.