Близо 2900 нови заглавия художествена литература в общ тираж от 1 063 000 екземпляра са издадени у нас през пандемичната 2020 г., сочи справка с последните сумирани данни в сайта на Националния статистически институт. Това според грубите изчисления означава, че средният тираж, в който излиза всяка литературна творба от български или чужд автор, е от 300 до 370 бройки. За сравнение – в близките предпандемични години тази цифра е варирала между 800 и 850, което също не е много, съпоставено с някогашния бум на книгоиздаването в зората на демокрацията.

"Подобен срив, за съжаление, има дълготрайни негативни последствия и поставя сериозни предизвикателства не само за оцеляването на книжния пазар, но и води до спад в нивата на четене, което в дългосрочен план се отразява негативно на икономическия просперитет на България. От проведените през изминалата година анкети с книгоиздатели и книготърговци знаем, че кризата доведе до 70% спад в продажбите и до ¼ по-малко публикувани нови заглавия. Много заглавия, включени в издателските планове, през изминалата година не бяха публикувани. Това означава, че всяка 4-та книга не е издадена", обясни за "Монитор" Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга".

Според нея и колегите й книгите са интелектуален продукт от първа необходимост, защото са инвестицията в бъдещия просперитет и грамотността на нацията. Когато потребителската кошница се свие обаче, покупката на книга, на билети за театър или кино първи се "отрязват" от семейния бюджет. Хората просто не могат да си ги позволят, предпочитат да осигурят хляба и сиренето. "Изключително предизвикателство е в година, която по принцип се характеризира с икономическа криза, това да не засегне и книгите", казва Алексиева.

Освен че с всяка година средният тираж в страната непрекъснато спада, редуцира се и борят на публикуваните заглавия: намаляло е търсенето – намалява и предлагането, следват освобождаване на заети в бранша, фалити. У нас няма статистика колко книжарници са хлопнали кепенците заради COVID-кризата, но тези дни шефката на АБК узна за още една... А според проучване, проведено в Германия, затварянето дори на една независима книжарница

води до спад с 6000 заглавия на пазара

"Книжната еко-система е изключително уязвима и зависи от всички участници в нея. Грижата за книгата минава през много хора – издатели, редактори, коректори, преводачи, илюстратори… В България книгите излизат благодарение на възрожденския ентусиазъм на онези, които се занимават с тях", категорична е Десислава Алексиева. И посочва колко интелектуални усилия и години опит са необходими например за изграждането на добър преводач. Но неговият труд си остава недостатъчно възнаграден. При превод на документи тарифата за заплащане е 27,60 лв. на страница, а на художествена литература – 12 лв. Но и това не всички издателства могат да си позволят, много преводачи се съгласяват и на значително по-нисък хонорар, само и само книгите да стигнат до пазара и своите читатели.

Именно за да имат хората по-добър достъп до книги и четене, от асоциация "Българска книга" са предприели действия за това да влезе в сила и да започне да функционира ефективно стандартът за библиотечно-информационно обслужване, който предвижда всяка година да се заделят 8 млн. лв. от държавния бюджет за закупуване на нови книги за библиотеките. Според стандарта, за населени места до 1000 души трябва да се отделят средства за 250 заглавия на 1000 човека, за населени места от 1000 до 10 000 души – по 225 заглавия на 1000 човека, и за населени места над 10 000 души – по 200 книги на 1000 човека. "Но този стандарт, който е приет преди повече от 15 години, само в една от годините беше изпълнен. В останалите максималната сума, която се отделя от Министерство на културата при това кандидатстване на проектен принцип от страна на библиотеките, е около 2 млн. лв. Тоест –

4 пъти по-малко от необходимата сума

за да бъдат библиотеките наистина средища на култура и образование", коментира Десислава Алексиева.

В кризисни периоди като сегашния в държава като нашата по-трудно се заделят средства за финансиране на интелектуалното бъдеще на нацията, но и нуждата от подкрепа е по-силна. От АБК още през миналия ноември са внесли в НС становище по плана за възстановяване, което предвижда 7 млн. книги да стигнат до библиотеките в следващия 5-годишен период. Това би подсигурило по една книга на всеки потенциален читател за петилетка (не е много, ала е в пъти повече от сегашното положение), а в парично изражение означава, че са нужни 90 млн. лв. По това становище за момента обаче от АБК нямат обратна връзка. "Ние се надяваме да има политическа воля в следващия бюджет 2022-ра стандартът за библиотечно-информационно обслужване да бъде спазен и поне тези 8 млн., които би следвало библиотеките да получават за обновяване на книжните фондове, да бъдат заделени. Това ще бъде една малка стъпка от страна на бъдещото Народно събрание да подсигури на хората в състояние на икономическа криза достъп до книги и литература", разчита председателят на асоциацията. От АБК също така се борят временната антикризисна мярка за намаляването на ДДС върху книгите на 9% да остане да действа постоянно.

Защото стойността на книгите не е прост сбор от коричните им цени, тя се измерва по съвсем друг начин – например с приноса им за интелектуалното израстване на бъдещите поколения. Според последното международно изследване на функционалната грамотност PISA ние сме в дъното на таблицата по този показател. Без политики в областта на четенето за удоволствие това няма как да се случи, смятат от АБК. "От Института за изследвания в образованието наблюдават тенденцията, че факторът, който оказва влияние върху функционалната грамотност, е четенето за удоволствие. Децата с високи академични постижения в областта на функционалната грамотност четат за удоволствие. Тези деца имат много по-високи резултати по всички показатели, които изследва стандартизираният тест PISA”, казва Алексиева.

Стратегии за оцеляване в кризата

По време на криза скромните независими квартални книжарнички падат първи. С големите вериги книгите наистина достигат до повече хора, но е изключително важно държавата да има политика и за развитието на онези в малките населени места. Във Франция например общината предоставя безвъзмездно помещение и гарантира заплатата на един работещ, за да може на село да има книжарница. Докато в някои населени места в родината ни от десетилетия няма такива.

Причина за сегашното положение не са новите технологии за пазаруване онлайн. В пика на пандемията дигиталното търсене на книги у нас отчете близо троен скок, но той можа съвсем незначително да компенсира тоталния спад в продажбите на място, когато всичко бе затворено. Само 1 на всеки 5 книги е поръчана от Интернет за "коронната" 2020-а. "Преди пандемията онлайн продажбите стигаха до 6 на сто от общите за годината. Миналата година те нараснаха 2-3 пъти, но въпреки това не могат да заменят огромния дял на книжарниците, който продължава да е над 70-75% дял", обясни малко по-рано за "Монитор" Велизара Добрева, изпълнителен директор на издателство "Егмонт". С тенденцията се съгласяват и други нейни колеги. А през това лято хората бяха толкова доволни, че могат да живнат навън, че и онлайн търговията клюмна, което се приема за съвсем нормална сезонна тенденция. "Когато сме в постоянна ситуация на несигурност, хората избягват да посещават затворени места, вкл. книжарнци. Така че има спад и на броя на посетителите в момента, има и спад в продажбите на книги онлайн", изтъква Десислава Алексиева.

Европейската практика показва, че при рекорден спад в нивата на четене най-ефективната стратегия е книгите да отидат при хората, а не обратното. Такава е и стратегията на АБК: да се организират събития, при които книгите се появяват там, където хората естествено се намират, така или иначе се разхождат и забавляват. Подобен подход прилага лятната инициатива на Столична библиотека "Зелени библиотеки". Такава е и поредната Алея на книгата, която тече и утре пред НДК и по бул. "Витоша". По този начин дори онези, които иначе не биха влезли в книжарница, виждат книгите и се сещат, че те съществуват. Че е приятно да им замирише на хартия, да разлистят страниците и да потънат в някоя интригуваща история.

Източник: "Монитор"