Популярността на българската група Tri O Five непрекъснато расте. Атрактивни и продуктивни, за кратък период от време музикантите натрупаха сериозна биография...Снощи те заплениха търновската публика с талант, професионалъм и фънки звук. 

Как се случи, че се събрахте?

Хубавите неща стават случайно. Намерихме се, който търси - намира.

Как беше на "Екзит фестивала" в Сърбия?

Много добре. Ние свирихме на "Fusion Stage" първия ден. Имаше около 50 хиляди човека, които се завъртяха покрай фестивала и това за нас беше готино - нова еуфория. Иначе това бе третия фестивал, на който свирехме това лято. Преди това бяхме на "Elevation", след това на феста в Созопол, този е четвътрия.

Мението ви сцената на Дикси феста?

Мого е приятно тук в Търново. Обстановката е "убийствена" и мястото е страхотно. Надяваме се да стане традиция фестивалът да се провежда тук. Дано да не избягат конете, за да може да са пак тук догодина.

Къде мечтаете да свирите?

На стадион "Уембли". Ако може няколко пъти, няма да е зле. И след това спираме да свирим - пенсионираме се и край!

А досега, къде сте се чувствали най-добре?

В Манако. Свирихме два пъти. Единият път беше за тенесистите от турнира, който се провежда там. След това свирихме за кралското семейство.

Майкъл, какво е да си черен джаз певец в България?

Чернокожите хора сме навсякъде, а и сме талантливи. Не се опитвам да правя впечатление. Чувствам се невероятно тук и е страхотно, че мога да покажа таланта си на другите. Не се чувствам необикновено, няма причина която да ме кара да се чувствам така. Освен това, жена ми е българка и имаме четири деца.