Обществен барометър:Справят ли се общините за Културна столица през 2019-та?
Инициативата за определяне на Европейски столици на културата стартира през 1985 г. и оттогава повече от 40 града са имали възможност да привлекат вниманието към себе си и да демонстрират своето културно богатство.
През 2019 г. град от България, заедно с град от Италия, ще станат новите европейски културни столици. Пет български града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Велико Търново, Благоевград и Кюстендил, се съревновават за престижното звание. Все още има доста време до обявяването на "победителя", но градовете, обявили кандидатурите си, рабоят усилено в тази насока.
С това е свързано и питането ни в анкетата тази седмица. На въпроса: "Справят ли се българските общини в кандидатстването за Културна столица през 2019-та?", 60% са отговорили утвърдително, а 40% смятат, че има още какво да се направи. По-голямата част от запитаните великотърновци също дадоха положителна оценка за инициативите, които се провеждат под това мото.
Те визираха инвестициите не само в културно направление, а и в инфраструктурно. Според Гергана Йорданова "визията на един град, претендиращ да бъде европейски, се очертава от впечатленията, които оставя не само у туристите, а и у неговите жители. Затова е задължително да се работи във всяко едно направление, касаещо устройството на нормален живот, възможност за реализация и забавления едновременно.".
Конкуренцията между българските градове-кандидати за европейска столица, е голяма. За Централния Север надпреварата е между Велико Търново и Русе. Само преди дни представянето на старата столица на форум на Съюза на архитектите в България, предизвика фурор със своя слоган "Творим щастие", предлагащ широка програма за работа, ориентирана към децата, учениците и студентите. Почти всяко събитие, което се провежда в старата столица, е подчинено на усилията за спечелване на признанието "Европейска културна столица". Акцентира се върху уникалната архитектура, древната история на този край, красивите туристически забележителности и маршрути.
Наскоро Русе, за пореден път!, също се заяви по един нестандартен начин, в подкрепа на своята кандидатура, с арт инсталация на открито. Чрез проекта "Русе-град новатор" бе поставен акцент върху образа на крайдунавския град, в който профилът му като град на "първите неща" е сред акцентите в кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019г.
"Чудесно би било Русе да спечели тази титла", изрази надеждата си студентката Красимира Маринкова. Тя обоснова желанието си за успех на родния й град с мотива, че "всички средства, които се инвестират по време на кандидатурите, се връщат поне 5-6-кратно. Това не са никак малко пари, и то в евро. Определно по-добра възвръщаемост в дългосрочен план биха имали там, където базата е на по-високо ниво, а туристопотока – по-голям. Русе е и речна дестинация, което още повече дава шансове за успех. Разбира се, Велико Търново има своята неповторима атмосфера и също заслужава да стане европейска столица."
От своя страна италианските градове, които се борят за европейска столица на културата, са 20. 100 звезди на италианската култура и спорт апелират Урбино, "перлата на италианския Ренесанс", както го наричат още, да бъде "избраникът", заедно със София.
Идеята един град от стара и един от нова Европа да стават столици на културата в продължение на година лансира през 1985 г. тогавашният гръцки министър на културата Мелина Меркури съвместно с френския си колега Жак Ланг. От 2010 г. е учредена и Наградата Мелина Меркури, с която ще бъдат удостоявани новите европейски столици на културата. Наградата е на стойност 1,5 млн. евро и заменя съществуващата досега субсидия, с която се финансират градовете домакини.
През 2013 г. за културни столици на Европа бяха избрани най-старият град във Франция – Марсилия и историческия град Кошице в Словакия.
Кой град от стара и кой от нова Европа ще бъде достоен за културната "корона", ще стане ясно в края на 2014 г.
Дотогава обаче има да се свърши още много работа. И, каквото и да си говорим – винаги става дума за пари. А в случая – за много пари! Одобреният град ще изразходва не по-малко от 50 млн. евро за подготовката и реализацията на културната програма в периода 2014 – 2020 г. Между 150 и 200 млн. евро допълнително ще бъдат инвестирани в инфраструктура – културни обекти, пътища, паркове и др., като голяма част от тези средства ще се налеят по линия на сруктурните европейски фондове.
Старото правило обаче, "за да получиш, първо трябва да дадеш", не е изключение и в този случай. Предизвикателствата пред българските градове са големи по отношение на изискванията, които трябва да изпълнят. Ако средствата се вложат разумно и ефективно, резултатите ще бъдат осезаеми за всички – увеличен поток от туристи, съживяване на производства и услуги, повишено качество и квалификация на човешките ресурси.
Затова, освен образователни и художествени инициативи, е неоходимо да се обърне внимание и на разнообразни граждански и политически такива. Инициативите стимулират мисленето за културните политики и връзките и значението им за различни сфери от живота. И, все едно какъв ще е резултатът, придобитият ценен опит ще даде и доза самочувствие. А от това имаме нужда всички! Още повече, че сме едни от най-старите граждани на Европа!
