Срещнахме се с директора на "София Филм Фест", който бе във Велико Търново за откриване на първото издание на пътуващото издание на фестивала в града. Попитахме Кита трудно ли се организира голям международен кинофестивал, как се прави кино в днешно време и къде се намира страната ни на световната кинокарта...

Как се организира такъв голям кинофестивал като "София Филм Фест"? 

С много любов, търпение, емоция и ентусиазъм. Това е преди всичко. После идват и другите неща, като опитът например. Дори след всичко това идват средствата. Първо трябва да имаш емоция, енергия и някаква идея какво искаш да направиш, която да те тегли. Ако ги имаш тези неща в достатъчни количества, ще направиш нещо, което ще ти помогне да се ориентираш къде си.

Подборът на филмите в изданията на "София Филм Фест" изисква от Вас да сте постоянно в крак с времето.

Така е, да. Допреди години голяма част от тази селекция правех сам, това е вече абсолютно непосилно и от няколко години с мои колеги си разпределяме този ангажимент. Приятели и колеги също се включват в селекцията. Винаги сме имали хора, които са ни консултирали с определени филми. През последните няколко години страшно много разчитаме на професионалисти, които ни помагат в селекцията. Обикаляме през фестивалите и гледаме много филми, но в края на годината, декември месец, когато свършва крайният срок за подаване на филми за участие във фестивала, се получават страшно много кандидатури - стотици. Затова ги разпределяме по хора, те ги гледат и до голяма степен разчитаме и на тяхното мнение. По отношение на международния конкурс аз избирам всички филми, но след като съм получил съвет от селекционерите.

За 16 години фестивал, надминахте ли очакванията си?

Аз никога не съм мислел и никога не съм ги броил. Просто година след година работа нещата се развиват естествено. След всяко издание научаваш много нови неща, натрупваш опит, учиш се от грешките си и съответно ставаш все по-добър. Фестивалът се разраства, което е логично, защото все повече хора научават за него и искат да бъдат част от него. С всяка година гостите са все повече. На първия фестивал имахме двама гости от чужбина, тази година имахме 330.

По време на разговора с публиката, подчертахте, че филмът "Светът е голям и спасение дебдне отвсякъде" е спечелил по еднакъв брой награди, както от журито, така и от публиката. Защо обикновено има разминаване в избора на журито и публиката?

Ами така се получава. Професионалистите от журито имат един вкус, интересуват се от нови търсения в киното, от киноезик. Невинаги емоцията, която е съпричастна с тази на публиката, е същата, невинаги разказаните истории вълнуват професионалистите. Много рядко се случва филмите, които са любимци на журито, да са любимци на публиката. Аз нарочно давам пример със "Светът е голям...", защото е много рядък случай филмът да е в еднаква степен любимец и на професионалистите и на публиката. Това е страшно добре, защото чрез него България стана доста популярна кинодестинация. Филмът стигна до деветте номинирани за чуждоезична лента за "Оскар". От друга страна, този филм не попадна в конкурс на нито един фестивал от т. нар. категория "А". Много се надявахме лентата да участва в Берлин, след това в Кан, не го взеха дори в конкурса в Карлови Вари в Западна Чехия. Тогава разбрахме, че филмът трябва да тръгне и да има своята специфична съдба и че клони повече към масовия тип кино или точно някъде по средата.

Около две години имаше проблем да се намери международна дистрибуторска компания, която да го разпространява, именно защото не се знае къде се намира този филм, дали е комерсиален, или е арт. За комерсиален беше малък, а за арт филм беше голям. След което се намери една малка компания в Германия, която започна да го продава и го пласира на много места по света за много малко пари, но това е рядък случай на български филм, предаван в пет континента. Ние рискувахме и стартирахме, но нямахме необходимите средства за реализацията на филма. Все още не сме затворили бюджета, но и това някой ден ще се случи.

Като продуцент зад какви проекти заставате? Там, където има добър сценарий, добри актьори, режисьор...?

При мен нещата идват по-скоро от това, кой седи зад проекта, кой е авторът.

Ами ако е непознат и неизвестен?

Много рядко, но се е случвало. Ако е непознат, историята е важна и потенциалът й. Имаме и такива примери. Но в останалите случаи съм работил винаги с приятели и хора, които страшно уважавам и идват при мен с молбата да направим филм заедно. Аз никога не съм се изживявал като продуцент, но така се случи, че вече имаме 12 филма, без продуцентството да е водеща дейност. Основата винаги е била фестивалът.

Как се прави българско кино днес, какъв съвет бихте дали?

Най-важно е да имат какво да кажат. Ако имат какво да кажат, поне малко трябва да знаят как, но да не чакат, а да реализират по-бързо своята идея, докато не се е изсушила, докато ги вълнува и е актуална. В съвременните условия киното се прави както с много, така и с много малко пари. Много примери има за създаването на страшно успешни филми с много малък бюджет. Това, което ме радва през последните две-три години, е, че млади хора рискуват и правят филми със собствени средства и в някой случаи резултатите са доста приятни. Така че съветът ми е да реализират идеята си, да пробват, разбира се, да намерят средства, но ако срещнат отказ, да не се отказват от проекта си.

Какво място заема българското кино по света?

В момента мястото на българското кино е доста актуално по света, а вече и у нас. Делът на българските филми постоянно се увеличава и в класацията на топ 10 най-гледани филми има поне 4 бг филма, ако не и 5, което е много висок процент, но това не е ненормално, напротив. Това е съвсем нормално за една европейска филмова държава, каквато е България. Ненормалното беше, когато филмите ни се гледаха от по-малко от 10000 души. В момента има касови български филми, което е чудесно - нека да има! А те помагат и ще помагат да утвърждават актьори като звезди на местната публика, която публика ще очаква да ги гледа в техните следващи филми, които невинаги са комерсиални.

На европейски план, коя е държавата, която води класацията.

Ако говорим за продукция, има 6 държави в Европа, които се смятат за големи филмови държави. На първо място преди всичко е Франция. След това се нареждат Германия, Великобритания, Италия, Испания и Русия, която е голяма държава и винаги ще има големи имена и автори. Но в европейски план, в мащаба на продукцията, които намират реализация не само в своята държава, това са тези 5 държави.

По отношение на качеството и интереса на киното на съответните държави нещата са различни и това не зависи от финансите, с които разполагат. Една от най-успешните държави през последните десет години е Румъния. Румънското кино е носител на страшно много важни и престижни награди и винаги присъства на големите фестивали в Кан и Берлин. Турция също има много успешни филми с режисьори като Нури Билге Джейлан, Семих Капланоглу, Йешим Устаолу, мога още да изреждам. Те са представяни на София филм фест. Ако нашето присъствие във Велико Търново стане традиция, вие ще имате възможност да следите част от развитието на европейското кино като цяло.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg