Бъдни вечер: Традиции и поверия

Бъдни вечер се празнува на 24 декември и има много имена в различните райони на България – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка

От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост, пише vevesti.bg

В народните обичаи могат да се открият различни традиции.

Традиции и обреди

Вечерта всички членове на семейството сядат на масата.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея, както вече всички знаят, трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой.

На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности

Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове

Гадаене и предсказания

Ако сребърната пара от содената питка е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.

Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

На Бъдни вечер се разчупват орехи, наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Предвиждане на времето

• Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни
• Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
• Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
• Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
• На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
• За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Забрани

Бъдни вечер бележи началото на т.нар. "мръсни дни” в годината - невидимата граница между старата и нова година (те свършват на Йордановден - 6 януари). Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. За да се предпазят от тях предците ни спазвали редици забрани, изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания за здраве и берекет.

• Жените не подхващат работа – не перат, не перат, не месят, не предат
• Не се вдигат сватби
• Не се опяват мъртъвци и не се правят помени
• Не е добре да се зачеват деца, защото няма да съдбата им няма да е добра
• Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея
• На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат
• Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци
• Водата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове
• Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици (Йордановден), защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили
• Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята
• Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата
• Ако се роди дете, трябва да се лекува, защото ако е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змеят. Затова три жени за три дни трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето
• Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си
• Парче от содената питка на Бъдни вечер се слага под възглавницата на девойка и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена
• На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове
• Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите
• Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата
• Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.