На 19 март 1848 година в Ловеч е роден големият български революционер, общественик и държавник Иван Драсов. Той израства в заможното търговско семейство на Тодор Драсов, който обаче умира твърде рано. Поради тази причина синът е принуден да прекъсне образованието си в Горнокрайското взаимно училище "Свети Апостоли" в тогавашната махала Дръстене и да поеме занаята.

Иван Драсов започва да се занимава с търговия известно време, а впоследствие взема активно участие в българските борби за църковна независимост. Паралелно с това е сред най-вдъхновените самодейци на ловешкото читалище "Наука" и е сред най-забележителните участници в неговите театрални постановки.

Иван Драсов се превръща в един от най-доверените съратници на Васил Левски. Той му помага в създаването и организирането на дейността на местния революционен комитет, обявен за централен на територията на България. В бележника на Апостола на свободата Иван Драсов е записан с псевдонима Ваньо, което само по себе си идва да покаже близките взаимоотношения между двамата.

Първото събрание на Ловешкия частен централен революционен комитет е свикано в къщата на Иван Драсов. На него присъстват емблематични за освободителните борби на българите личности като Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Анастас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Денчо Хашнов, Христо Цонев Латинеца, Никола Сирков, Цвятко Павлов, Пано бояджи-Агопа, свещеноиконом Кръстьо Никифоров.

В края на месец август 1872 година Иван Драсов напуска Ловеч и поема нерадостната съдба на емигрант. Конкретен повод за бягството му е обира на къщата на хаджи Денчо, след който започват мащабни полицейски акции в Града на люляците. Предупреден за опасността да бъде заточен в Диарбекир от Али чауш, Драсов заминава първо за Чехия, където учи в гимназиите в Писек и Прага. Там той провежда агитационна дейност сред българските ученици, а по-късно се премества в "гнездото" на българските хъшове - Букурещ.

Заедно с Христо Ботев и Стефан Стамболов Иван Драсов е инициатор на свикването на Общото събрание на Българския революционен централен комитет, което се провежда на 12 август 1875 година в тогавашната столица на Влашко. На форума е взето решение за вдигане на всеобщо въстание в българските земи и е избрано ръководство на БРЦК, в което влизат Христо Ботев, Иван Драсов, Христо Чобанов, Димитър Ценович и Драгой Шопов.

Иван Драсов е обявен за секретар на комитета, а революционният му псевдоним  е Афъз ефенди. По време на подготовката и провеждането на Старозагорското (1875) и Априлското (1876 година) въстания той развива активна дейност сред българската емиграция във Влашко. В този период поддържа много близки взаимоотношения с Христо Ботев и Панайот Хитов.

След провала на българското революционно движение и зверствата при потушаването на Априлското въстание, Иван Драсов се поставя в услуга на руското командване по време на Руско-турската Освободителна война. След отвоюването на Ловеч Иван Драсов е избран за пръв кмет на града. Той заема този пост от 31 август 1877 до 30 юли 1878 година. По това време Драсов има решаваща роля за поставяне основите на местната власт и изграждане на стабилно сътрудничество с Временното руско управление.

Иван Драсов е избран за депутат в Първото Велико народно събрание и в качеството си на такъв участва в избора на първия български княз Александър Батемберг. Той е народен представител и във II Обикновено народно събрание, избран от град Тетевен.  По време на първите политически борби след Освобождението Драсов се влива в редиците на Народно-либералната партия.

Заема редица обществени длъжности, основно в Централна Северна България. Секретар е на Ловешкия окръжен съвет в периода 1880 - 1881 година, окръжен управител на Берковица (1881 - 1882 година), Севлиево (1882 - 1883-а), Свищов (1883 - 1884-а), Велико Търново (1884 - 1888 година) и Варна (1889 - 1901-а). В периода 1895 - 1899 година е надзирател в Ловешката държавна болница.

Иван Драсов умира на 27 септември 1901 година във Варна. Оставя внушителен личен фонд във варненския клон на Държавния архив. Неговото име носят улици в Ловеч, Варна, София и Пловдив. Родовата му Драсова къща в Града на люляците е паметник на културата и е част от етнографския комплекс на Регионалния исторически музей в Ловеч.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg