Да научим повече за заекването
Свързахме се логопеда Димитър Бурнев, който разказа що е то заекване, как и кога се появява и какви техники се използват за лечението му.
Какво представлява заекването?
Заекването е едно от най-тежките речеви отклонения. За съжаление, няма гаранция, че то ще изчезне, след като се работи или прилага някаква терапия по определен начин. Общо казано заекването е нарушение на речевата плавност, изразяваща се в повтаряне на срички, звукове, думи или удължаване на звуковете. Понякога в тежките му форми има и тежки блокирания на целия говорен поток. В общи линии заекването се дължи на спазъм на речевото дишане, който прекъсва речевия поток.
Какви са най-честите причини за появата му?
Най-общо типовете заекване биват органични и невротични. При органичните има някаква увреждане в централната нервна система. То може да настъпи по време на бременността, по време на раждането или в първите години, когато детето боледува от някакво друго тежко заболяване.
При този тип заекване каквато и терапия да прилагаме, колкото и време да се стремим да го отстраним, проблемът не изчезва, понеже това е органично увреждане.
Другата част от заекванията са т. нар. неврологични. В някои от школите ги характеризират като логоневроза - заболяване, предизвикано от определени причини. Отстранявайки причините, състоянието на пациента може да се облекчи и на моменти заекването почти да изчезне.
Лошото е, че когато се наруши режимът на живот или пък се възстановят някои от дразнителите, които го предизвикат, заекването може да се активизира пак.
Винаги има някакви външни фактори, които могат да натоварят нервната система, особено при децата, при които тя не е укрепнала. Много хора смятат, че в периода до към 8-ата година организмът на детето вече е достигнал развитие, подобно на възрастния, но това не се отнася за нервната система. Тя окончателно се изгражда някъде около 13, 15-годишна възраст.
При какви хора се наблюдава по-често?
Тези, които са по-бързи и подвижни, холерици например, при тях се наблюдава много по-често. При по-мудните и бавните много рядко може да се случи. Разбира се, не е задължително да бъдеш флегматик, за да си предпазен - всички хора са склонни да направят спазъм и да започнат да заекват.
Любопитен е и фактът, че предразположени към заекване са много по-често момчетата, отколкото момичетата. Автори от края на 18 - 19 век са описали това явление в трудовете си.
Съществува известна наследствена предразположеност, за да се появи заекването. Обикновено в рода на заекващия, някъде някога е имало заекващ и се предава наследствено предразположението към това нещо.
Кога трябва да се обърнем към специалист?
Най-уязвимата възраст е тази от 3-ата до 6-ата година. Тогава, когато от детето се изисква определена концентрация на вниманието и усилие. Тогава се сменя игровата дейност с учебна. Точно тогава в натоварения момент понякога се отключват тези спазми и се затвърждават, ако не се вземат навременно мерки.
Около третата година на детето, се появява нещо, което наподобява заекване. Това се случва, защото по-бавно се развива речникът на детето, отколкото понятийният му апарат. За много неща то има вече изградено понятие, а не може да намери думата и по този начин е получава едно задържане на речта. С течение на времето това отшумява.
Какво представлява лечението и какви мерки се взимат?
Колко по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Винаги се съчетават три елемента при лечението - режим на живот, медикаментозна терапия и помагане на пациента да се справи и да не смята, че това е някакъв недостатък, който го отличава от останалите.
Когато се съчетаят тези три елемента навременно, постепенно с укрепването на организма това нещо отшумява.
Неприятното е, че понякога проблемът пак може да се активизира с промяна на в живота. Много е важно да успяваме да съчетаваме еднакво физическата с умствената дейност.
Възрастен човек може ли да се излекува от заекване?
Всеки може да се научи да се овладява с течение на времето, използвайки определени правила на реч, които постепенно се затвърдяват. Има начини, с които това нещо може да се облекчи, да изчезне. Едно от тях е леко да се забавя говорът, за да може мисълта плавно да тече.
Могат ли родителите и близките на заекващия да погнат по някакъв начин?
Логопедът, колкото работи със заекващия, толкова работи и с родителите. Защото единствено те имат пълни наблюдения върху начина му на живот и ако те наистина са заинтересовани и загрижени проблемът да изчезне, трябва много внимателно да анализират всичко, което се случва около детето.
Влияние оказва самото жилище - има ли достатъчно място за всеки. Трябва да се подбират и децата, с които общува детето, да се избягват по-буйните и невъзпитани да се държат толерантно с другите деца. Важен е и дневния режим на детето - колко време спи, колко време играе, колко време учи.
Има ли достатъчно специалисти у нас и къде можем да ги намерим?
Ако родителите имат интерес, първо трябва да заведат детето си на детски невролог. Но "спасяването на давещите се и винаги в ръцете на самите давещи". Ако семейството е заинтересовано и успява да предотврати причините, които претоварват самата нервна система, винаги има ефект.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
