На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити
Днес църквата чества деня, в който се е родил свети Йоан Кръстител. Християните вярват, че това събитие е предсказано, тъй като вече възрастните родители на Йоан Захарий и Елисавета получили знамение, че ще имат син. Така желаното дете се ражда половин година преди Исус Христос.
Мисията на Йоан била да прокара пътя за учението на Божия син сред юдеите. Именно той кръщава Исус във водите на река Йордан, когато Спасителят е тридесетгодишен.
Празникът е наричан по различен начин в различните краища на българската етническа територия. В миналото сред жителите на великотърновско той бил познат като Драгийка или Иван Бильобер, в Софийско го назовавали Яневден, а в Струга и Охрид съответно Иванден и Ивънден. Тъй като в повечето земи, населени с българи, празникът, отбелязван на 24 юни, бил наричан Еньовден, това се наложило като официално негово име.
В българските народни традиции Еньовден се приема като най-дългият ден в годината, макар и в действителност астрономията да доказва, че лятното слънцестоене е два дни по-рано. Въпреки това ритуалите и обичаите, които предците ни посвещавали на слънцето и добрите свръхестествени сили са наистина впечатляващи.
Традиционните обреди, свързани с Еньовден, водят началото си от старославянската прародина. Характерни за балканските страни на днешния ден са ритуалното къпане в нощта преди празника, както и паленето и прескачането на огън, символизиращ слънцето.
Според българските народни схващания на Еньовден е далечното начало на зимата. Една поговорка твърди, че на празника си Еньо си намята кожуха и тръгва да донесе снега. Традицията повелява на Еньовден хората да станат призори и да гледат изгрева, защото тогава слънцето "танцува" или "играе" и който види това, ще бъде здрав през цялата година. Друго поверие, свързано със здравето, е че отново по изгрев всеки трябва да се обърне точно към слънцето и да извие главата си назад, за да види сянката си. Ако тя е цяла, това означава, че няма да боледува. Ако сянката му е наполовина, то поличбата е лоша.
Едно предание твърди, че на Еньовден слънцето се къпе в реките и изворите и прави водата им лековита. След това то се изтръсква върху поляните и росата също придобива лечебни свойства. Затова се вярва, че по изгрев на Еньовден всички билки придобиват огромна сила. На този ден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити.
В миналото хората излизали извън населените места и берели растения, които след това изсушавали или използвали за приготвяне на отвари. Билките трябвало да бъдат "седемдесет и седем и половина", защото се вярвало, че има седемдесет и седем болести с имена и една безименна. Еньовчето било билката, за която се смятало, че има най-голяма сила на празника. След като наберели от него, жените го връзвали с червен конец, за да запазят магичното му действие.
На някои места се подготвят толкова китки от еньовче, колкото са членовете на семейството и се оставят на открито през нощта, а по вида им на другия ден се гадае за здравето на човека, за когото е определена китката.
Еньовските китки се окачват на тавана на къщата и се използват при случай, че някой от домакинството се разболее. С тях се кади или се потапят в светена вода и след това поръсват болния, като се вярва, че това ще прогони болестта.
От всички набрани на Еньовден билки се прави голям венец, през който се провират всички, пожелавайки си здраве. За лечение се използва и "мълчана", налята от чист извор в тишина, за да не й се развали магичната сила, вода.
Друго поверие твърди, че в нощта преди празника по нивите излизат магьосници и самодиви, които се събличат голи и изпълняват тайнствени ритуали с цел да отвлекат плодородието и да го пренесат на собствените си ниви. Това става след като всички стръкове на нивата се поклонят на орисниците и остане само един изправен. Той е царят на нивата, затова жените го откъсват и го засаждат в своите имоти.
Стопаните се опитвали да предпазят нивата си от подобни "посегателства" като в деня преди празника ожънат четирите й ъгъла или малък кръг в средата, за да си помислят магьосниците, че плодородието й вече е откраднато. Други пък прекарвали нощта на полето, за да прогонят жените, които се наричали мамници, в случай, че дойдат.
В някои райони на българската етническа територия пък се вярвало, че на Еньовден никой не трябва да жъне, защото това ще разгневи Еньо, който ще порази нивата му с гръмотевица заради това, че не почита празника му.
Други забранителни поверия казват, че в нощта срещу празника не трябва да се пие вода, а на самия Еньовден - да се пере, защото това ще докара болест на някого от семейството.
Вярва се, че където се появи пламък от земята след залез, там е заровено имане.
На някои места се практикува обичаят Еньова буля, свързан с гадания с момински китки за женитба, здраве или късмет. За буля задължително се избира момиченце изтърсак (последното родено от майка си). Възрастните жени го обличат и накичват като булка, с единствената разлика, че се използва не бяло, а червено було. След това четири други моми качват еньовата буля на раменете и я разнасят из селото пеейки. Ритуалът завършва, когато всички моми се съберат при котел, в който предварително са поставили китките си, направени преди изгрев от билки, за да гадаят за сватби, късмет и здраве.
Днес може на някой от вас да му се стори, че е детинско да се вярва в подобни неща. Дали им вярваме или не обаче, традициите са си традиции и нищо не ни пречи да ги спазваме.
