Страстната седмица започна
Последната седмица от земния живот на Божия син, Исус Христос, от влизането му в Йерусалим за Пасха до смъртта и възкръсването му, се нарича Велика или Страстна седмица. Страст на старобългарски означава страдание. Всеки ден от тази седмица до събота включително се нарича Велик.
Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки ден от нея се извършват специални служби от църквата. Последният ден завършва с Възкресението на Сина Божий – Великден.
На Велики понеделник Исус влиза в Йерусалимския храм, намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието, и не носи духовни плодове.
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени напътствия. Христос ни дава пример как да бъдем благотворители – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Христос проповядва в храма и разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа. Той прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
В деня на Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете."
След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден.
На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
На Велики петък, наричан още Разпети петък, се припомнят великите страдания на Иисус. Нарамен с тежък кръст, той е поведен към Голгота за разпятие. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обругаван, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата. След като изкачил Голгота, е разпънат между двама разбойници и издъхва в мъки. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение. Вечерта в петък църквата отслужва Опело Христово.
На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!".
Велика събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос. Възпоменава се погребението и слизането Му в ада. В евангелието се споменава как умира на кръста. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, Го снели от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала недалеч от Голгота. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици (носещи миро), сред които, обляна в сълзи, била и майка Му Св. Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража пред него. В събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
В неделя е Великден – Светлото Възкресение. Първоначално Великден бил предшестван от дву- или тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица. Впоследствие към него бил добавен и 40-дневният пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време, докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било преживявано кръщението – като съпричастие с доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е кръщелна по своя характер.
