"Да научим повече": Свети Иван Рилски - патрон на народните будители
Уикипедия
Честит празник на народните будители! На днешния ден почитаме всички български учители, революционни дейци, писатели, духовни и културни дейци, обединени под думата просветители - отворени и насочващи към света, към знанието. Празник днес имат и българските учени и журналисти, натоварени с отговорността и очакванията на обществото да показват верния път напред.
Будители са и тези наши сънародници, които дават пример с уважението си към родното и следването на основни морални принципи. Приоритетите ни се менят през годините, пускайки се по течението на ударна цивилизация, но неизменни остават или поне би трябвало някои етични норми, формулирани и предадени на народа ни от патрона на будителите свети Иван Рилски.
За да бъдем в тон с днешния ден, ще ви запознаем, а за вече "пробудените" по темата - припомним, със завета на най-почитания български светец към неговите последователи. Те важат и извън контекста на наставление към монасите. Няма нужда да четете между редовете.
"И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие...Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път."
"А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини"
"Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем...Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници"
"...и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено...Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно"
"Не търсете първенство и началства"
"Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение..."
"Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас"
Светецът, основал най-големия български манастир - Рилския, е роден около 876 г. в Кюстендилско, и умира на 18 август 946 г. Той живее във време на велики владетели - Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил и още приживе добива слава по български и чужди земи на чудотворец.
Житията му разказват как целял недъгави люде и безплодие, как се отрича от земните блага и 25-годишен се замонашва във Влахина планина, която е част от Осоговско-беласишката планинска група на българо-македонската граница. Тук той се образова, след което отива във Витоша и накрая се усамотява в Рила планина, където заедно с последователи основава известната обител. Малко преди смъртта си се оттегля в близка пещера, където пише своя завет - на 25 март 941 г. Християнската църква почита светеца на Отчовден - 19 октомври или 1 ноември по стар стил.
Народно предание разказва, че цар Петър I изминава 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с известния изцелител, носейки му в дар злато и плодове. Иван Рилски обаче не се докосва до богатството, което усилва известността и светостта му сред народа.
Чудесата, които е правил рилският монах или по-точно неговите мощи, са документирани още от Георги Скилица, който бил назначен от император Мануил I Комнин /1143-1180/ за управител на Средец. Самият византиец бил тежко болен, но оздравял, когато се измил със светена вода, с която са били облени мощите на преподобния. Истории за подобна изцелителна сила на мощите на светеца, обявен за такъв вероятно още през Х век, има стотици от Средновековието та чак до наши дни. Много от тях са описани в книга, която се пази в Рилския манастир.
И днес вярващи от цялата страна чакат търпелива своя ред в Рилската обител, за да се докоснат и помолят пред две икони, за които се смята, че са чудотворни - на света Богородица Осеновица и на св. Иван Рилски.
Два любопитни въпроса има около личността на закрилника на българския народ. Единият се прокрадва отдавна в българската историография, отъждествявайки Иван Рилски със старобългарския писател Йоан Екзарх - авторът на "Шестоднев". За това обаче няма конкретни доказателства.
Другият въпрос повдига проф. д-р Тотю Коев в бр. 20 на "Църковен вестник" от 2003 г. - "Защо променяме името на светеца?". Професорът изтъква, че във всички 15 известни жития на наричания Иван Рилски той е упоменат като Йоан - това е името от гръцки език, което приема при замонашването си.
"Ние не знаем какво е кръщелното име на св. Йоан Рилски, но със сигурност знаем, че при приемане на монашество неговият духовен родител го нарекъл Ivauuhz; (тогава в употреба бил гръцкият език, особено в религиозната област).
Гръцкото му име Ivauuhz преминава в старобългарския език като Iwaннь, в църковнославянския - Иwаннь, в новобългарския - Йоан.", пише покойният вече проф. Коев. Според него промяната на името в Иван в българската научна и богословска литература буди недоумение и е неправилно при условие, че други светци са останали с името Йоан - Йоан Предтеча, Йоан Златоуст.
*В статията е използвана информация от книгата "Заветът на свети Иван Рилски" на проф. Иван Дуйчев и статия на проф. д-р Тотю Коев, публикувани в Pravoslavieto.com, както и от "Уикипедия".
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg