Как житото става на булгур, булгурът на брашно, а брашното на хляб ще покажат на 22 септември, неделя, при паметник "Майка България" във Велико Търново членове на клуб "Традиция". Историческата възстановка от времето на Възраждането, от преди 150-200 години ще пренесе всеки великотърновец и гост на града в къщата на едно обикновено българско семейство.

И, както казва Върбан Минев, председател на местния клуб "Традиция", всичко ще бъде нещо като приказка, защото членовете на организацията са се вдъхновявали за интериора от книгите на Дядо Вазов за Чорбаджимарковата голяма челяд и Дядо Либен, застанал близо до кацата с казанчето от повестта "Българи от старо време” на Любен Каравелов. Неслучайно и възстановката, и дегустацията са под името "Пътят на хляба на българите". Всички дейности по приготвянето му ще се правят на живо от аниматори.

Показани ще бъдат над 100 артефакта от Възраждането. Подготовката ще започне в 8.00 часа в неделя, в 10.00 часа всичко ще е подредено за публика и до 15.00 ч. символичните домакини ще са на място и ще канят всеки да опита от вкусните хрупкави хлебчета, настанени на традиционната за българите софра - паралийска, с трикраки столчета около нея.

"Няколко поста ще поставим. Ще се включат 14 членове на клуба. Ще запознаем гражданството с историята на живо - сечива като паламарките, сърповете, семето, което ще бъде в оригинални съдове - крини. Ще възстановим домашна мелница, известна като хромел или ромел. Това е каменен инструмент, където две колела се въртят на ръка и мелят житото", разказва Върбан Минев.

Хлябът си е хляб, но преди него е булгурът. Всяко домакинство си и мелело житото само. Но преди то да стане на брашно, са си приготвяли т.нар. мливо /булгур/ - натрошено жито. Булгурът се приготвя като се вари - постен или сладък. След него е производството на брашно. За получаването му е нужно повече въртене на ромела. След това полученото се пресява. От смляното на прах зърно ще се изпече на сач в пещ бърза пърленка.

"Както казват - "Никой не е по-голям от хляба" и затова ще покажем как се замесва хляб за една седмица, както е била традицията в българския дом през Възраждането. Обикновено това става в неделя или събота срещу неделя. Тогава са се изпичали в големи пещи 7 или 12 хляба, по два килограма. Това са т.нар. големи самуни. Ние ще изпечем малки хлебчета, за да могат да опитат всички от тях", пояснява Минев.

Ще бъдат изпечени и обредни хлябове. Това са големи пити с печат, на който обикновено са надписани символите на Христос и името на собственика на къщата.

Интересна част от цялата покъщнина е домашната дестилация. Тя е била неизменна част от всяка къща. На нея, обикновено от вино, са се произвеждали спирт за домашни цели и извлек от билки. На място ще бъде показано как работи домашната дестилация.

Друга атракция на 22 септември ще бъде и прочутото въртяно кафе по търновска рецепта. Тя е с произход Персия, Турция, България. Съставката е 70% кафе арабика, 30% леблеблия и ориенталската подправка кардамон. Вари се на жар, на пясък и се полага в съд с по четири чашки, които имат ръчка, която прави един оборот от 360 градуса. Затова се нарича и въртяно кафе.

Аниматорите от клуб "Традиция" ще покажат и как българите са си приготвяли сами мая. Отново стара, от преди 200 години рецепта. Маята се прави от хмел, която расте покрай реките само 10-14 дни в годината. След това растението се вари, забърква се в питки, изсушава се, връзва се в стара кърпа и стои на тъмно. Българката е приготвяла 52 малки хлебчета за 52 седмици на годината, когато са пекли хляба си.

Атракцията "Пътят на хляба на българите" край паметника "Майка България" е по повод честванията за Деня на Независимостта.

<< Sever.bg във Facebook >>