Българското село замира? Не и Малиново...
През последните десетилетия образът на българското село стана печално известен. Запустели къщи, необработвани земи, самотни стари хора, чакащи тъжно на пейката пред дома си някой да се зададе по улицата, по която отдавна минава само вятърът... Няма как у всеки от нас да не се зароди тягостното чувство, че доброто старо село безвъзвратно запада.
Това беше и причината несъзнателно да очаквам да се сблъскам с подобна нерадостна гледка, когато тръгвах за Малиново. Действителността обаче ме изненада изключително приятно. Първото, което прави впечатление в това ловешко село е, че в него кипи живот. Хората съвсем не изглеждат тъжни и самотни, напротив - общителни са, усмихнати, добре разположени и не на последно място - много са и голяма част от тях са млади.
Другото, което се набива на очи, също не е особено типично за родната, а и световната действителност. Църквата и джамията, и двете чисти, спретнати и красиви, са разположени само на стотина метра една от друга и още от пръв поглед си личи, че нямат нищо против да си съжителстват. Както впрочем и хората, които се молят в тях. Помежду им не се усеща никакво етническо напрежение, всички си помагат и се уважават, работят и се веселят заедно. Красноречив факт е, че предишният кмет бил от турски произход, а сегашният е българин. И то без намесата на изборен туризъм ...
Останах приятно изненадан и от училището. Сградата му е в отлично състояние, а както разбрах от разговорите си с няколко от местните деца и преподаването в него е на добро ниво.
Няма как да не ти направи впечатление и красивата архитектура. Къщите са добре поддържани, макар и със старинен, някои от тях възрожденски вид. Високите каменни огради, просторните дворове и пълните обори показват какво е било, трябва и може да бъде българското село.
Жителите на Малиново (до 1971 година селото се казва Острец) са истинско доказателство за нелепостта на използването на думата "селянин" в обиден смисъл. Те са добронамерени, възпитани, много трудолюбиви и винаги готови да помогнат или услужат.
Разбира се, за доброто състояние на селото допринасят близостта му до областния център Ловеч и няколкото цеха в Малиново, които осигуряват поминък на част от населението и основателна причина за младите му жители да не го напускат. Все пак обаче по-голямата част от малиновци са здраво свързани със земята и изкарват прехраната си със земеделие и скотовъдство. Всъщност преди малко започнах с това кое се набива първо на очи в Малиново, но може би трябваше да кажа, че още преди да влезеш в селото прекрасно впечатление правят отлично обработените земи в околността му.
И природата. Без да е планински, релефът се характеризира с ридовете и хълмовете си, които оставят у човек приятното чувство за закътаност и уют. Наблизо се намират няколко туристически хижи и язовир "Крапец", който е едно от най-привлекателните места за туристите и рибарите в цяла Ловешка област.
_________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
