Да научим повече: Малко известни факти за Съединението

Новата рубрика на Север.бг "Да научим повече" стартира с малко известни факти около историческата дата - 6 септември 1885 г., когато между Княжество България и Източна Румелия се извършва фактическото обединение. Повече по темата разказва историкът доц. Петко Ст. Петков.

Доц. Петков, кои са малко известните факти за Съединението?

Трудно е да се отговори еднозначно, защото публиката е твърде широка, с различна образователна и културна подготовка. Повечето факти са изветсни - от многобройни изследвания, от популярната литература и филми...

Това, което, може би, не се знае много добре, са конкретни подробности, имената на някои герои - най-активните участници в събитията, защото шестосептемврийският акт е подготвян години наред.

Първата идея за съединение се заражда в мига след подписването на Берлинския договор. Особено населението в Южна България, нарeчeна изкуствено Източна Румелия, нито миг не се е съгласявало и примирявало с това си положение, още повече, че това са хората, организирали и извършили Априлското въстание. Съгласно клаузите на Берлинския договор, тази част остава като една провинция с особен статут на османската империя. Така че, ако има нещо неизвестно, то е свързано с предисторията на Съединението.

Не знам дали е известно на читателите, но през 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.

За военната защита /Сръбско-българската война/ също се знае доста. Много е вероятно по-малко да се знае за много умелата и настойчива дипломатическа защита на Съединението в месеците след неговото обявяване.

Българското правителство и княз Александър I изпращат 4 дипломатически мисии, които извършват много важна работа. Мисията, ръководена от Търновския митрополит Климент, който тогава е и екзархийски наместник, отива по решение на Народното събрание и по лично такова на председателя му Стефан Стамболов в Копенхаген. Там прави лична среща с императора на Русия Александър  III, който три дни след Съединението официално обявява, че не го подкрепя и оттегля руските офицери от българската армия.

Това е изключително опасна за нас стъпка, защото армията ни има едва 7-годишна възраст - млади офицери, много патриотично настроени, сравнително добре обучени, но без опит в реална битка, а се очертава война. За тогавашните ни политици по-вероятна е война с Турция, но така се случва, че и войната със Сърбия не е леко изпитание, което, както е известно българската армия и българският народ преодолява успешно.

В това отношение мисията в Копенхаген има изключително голям успех, защото Климент и неговите спътници, сред които Иван Евстатиев Гешов, успяват да убедят императора, че това, което са направили, е всъщност и руско желание, вписващо се в руския Сан-стефански проект.
Тогава императорът произнася известните думи: "За разединение и дума не може да става" и обяснява на пратениците ни, че той не е против съединението, а против това, че то обективно стабилизира на престола братовчед му Александър I (Батенберг), когото той от 2 години е решил да свали от българския престол, поради така развилите се обстоятелства след Режима на пълномощията.

Сигурно малко известен факт е, че Съединението е уредено сравнително непълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 г. българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо-взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския договор остават много от текстовете, свързани с Източна Румелия: че тя е отделна провинция, че има отделно устройство и отделно управление - така трябва и само българският княз играе ролята на губернатор, който султана би трябвало да назначава през 5 години.

Веднага след Съединението обаче нашите власти реално сливат двете области във всяко едно отношение - законодателно, административно, по-късно и в църковно, т.е. те нарушават буквата на Топханенския акт, но "де юре" Източна Румелия, като понятие, изчезва от международното право чак след обявяването и признаването на българската Независимост през 1908-1909 г.

Така че датите 6 и 22 септември, освен по време, са близки и исторически, защото през 1908 г., най-вече 1909 г., когато се признава Независимостта, е довършено Съединението в международно-правен смисъл.