Тодор Кирков-Войводата - 164 г. от рождението на ловешкия националреволюционер

Българският комита и участник в Априлското въстание Тодор Стоянов Кирков – Войводата е роден на 28 ноември 1847 г. в историческия ловешки квартал Хисар, днешен квартал Вароша. Като най-голям от шестте деца на  Стоян Конов и Кена Драсова, на деветгодишна възраст е изпратен от родителите си да учи в "Долнокрайското" училище на църквата "Света Богородица" при даскал Янко Христов, известен родолюбец и приятел на П.Р.Славейков. По-късно негов учител става известният просветител Никола Ковачев.

Годините прекарани в училище оказват силно влияние върху будния младеж и в края на 1873г., под влияние на братовчед си по майчина линия Иван Драсов, Тодор Кирков се включва активно в националреволюционната борба.

Зимата на 1875 г. като емигрант във Влашко младият комита прекарва в обкъжението на Христо Ботев, Филип Тотю и Панайот Хитов. Активно си кореспондира с Иван Драсов и участва в последните заседания на Гюргевския таен комитет. Избран е за помощник-апостол на Стефан Стамболов в Първи Търновски революционен окръг заедно с Христо Караминков, Георги Измирлиев, Христо Иванов-Големия и Иван Семерджиев.

На 4 май1876 г. Тодор Кирков, Христо Партев и Станю Гъдев се срещат с други революционни дейци, за да вдигнат в Тревненския край въстание. Пет дни по-късно, на 9 май, четата води еднодневно неравно сражение с редовна турска войска и башибозук при местността " Чокаре " до Нова махала, Габровско.

След няколко сериозни сблъсъка с противника четниците излизат от обкръжение и в края на деня се разпръсват в различни посоки. Останал сам, Войводата близо месец прекарва в Еленския балкан и в началото на юни решава да се върне в родния си край. По пътя се отбива в къщата на Петко Добрев в еленската махала Драгановци, но "гостоприемният домакин" не се замисля и го предава на властите.

Затворен с други въстаници в Търново, Тодор Кирков е осъден от Турски военно-полеви съд на смърт чрез обесване заедно с Цанко Дюстабанов и Стефан Пешев.

Смътната присъда на Войводата е изпълнена публично за назидание на съгражданите му на 24 юни 1876 г. на централния площад "Табашки" в Ловеч. Погребан е на следващия ден в двора на църквата "Св. Богородица" .

В памет на заслужилия български патриот и техен съгражданин признателните потомци построяват скромен паметник с бронзов барелеф на мястото, където е била издигната бесилката.

Площадът и днес носи името на Георки Кирков, а в съзнанието на ловчанлии комитата остава с прозвището "Войводата".

_________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg