Търново посрещна с удоволствие Хорхе и Демиан Букай
Световноизвестният аржентински писател Хорхе Букай бе гост снощи във Велико Търново.
Залата на Музикално-драматичния театър "К. Кисимов" бе малка да побере стотиците почитатели на прочутия психотерапевт.
Хорхе Букай дойде заедно със сина си Демиан Букай. Те направиха съвместна премиера под мотото "Нека ни разкажат”, в която ще представят заедно новите си книги – "20 стъпки напред” на Хорхе и "Погледни отново” на Демиан Букай.
Това е първото посещение на сина на Букай у нас, докато Хорхе идва за четвърти път, но е първото за семейството в старата столица.
Баща и син бяха посрещнати за добре дошли с изпълнение на народна музика. Впечатлени от поздрава и родните ритми, вече добре познати на Хорхе Букай, двамата се впуснаха да тропнат хорце под бурните аплодисменти на публиката.
След това разказаха любопитни, интересни и поучителни случки от живота си, свързан най-вече с възпитанието на децата и кой как се е чувствал и какви въпроси са го вълнували като родител и дете. Раздадоха автографи и се снимаха за спомен с всеки желаещ.
Двамата поднесоха на почитателите си и по една любима история.
От книгите на баща си Демиан разказа следната поучителна история:
"Един човек пътувал в пустинята със своите кон и куче. Пътували няколко дни Слънцето напичало, а те били много жадни, защото било изключително горещо. Търсели вода, но никъде не намирали. Изведнъж се появила буря с гръмотевици и светкавица ударила до тях. Толкова била силна, че убила и тримата.
Но всичко се случило толкова бързо, че не го осъзнали. Така продължили да ходят в друго време и пространство, в друга пустиня и продължавали да търсят вода. Докато се изкачвали по една дюна, видели езерце. То имало ограда около него. Имало и само една врата, откъдето да се влезе. Отпред имало знак - "Тук е Раят". Попитали пазача може ли да влязат, а той отговорил - "Разбира се, но само ти, приятелите ти не могат, защото това е човешкият рай. Трябва да отидат по-нататък. Пусни ги да търсят и ще го намерят техния Рай". "Но, те са ми приятели. Толкова път сме изминали заедно", отговорил човекът. "Не може, такива са правилата", казал пазачът.
Тогава човекът казал, че не може да направи това и заедно с коня и кучето продължили през пустинята.
Отново слънцето напичало над тях, било още по-горещо. След няколко дни стигнали до друго езерце. То също имало ограда около него и само една единствена врата. Отново напдис - " Тук е Раят".
Пристигнали до вратата и човекът попитал - "Може ли да влезем". "Разбира се, че може", казал пазачът. "Но, аз съм с приятели", казал човекът. "Естествено, нека и те да влязат", отговорил пазачът. Така всички влезли, за да пият вода. Човекът обаче си спомнил за онова, другото място, и попитал защо така се е получило.
Тогава пазачът му отговорил - "Това е било Адът. Но оттам ни правят голяма услуга, защото ни предпазват от онези хора, които оставят приятелите си да не стигат до тук".
Любимата история на Хорхе Букай също е от книгата на сина му:
"Това бил най-великият самурай в цяла Япония. Носел своите самурайски доспехи и помолил за ауденция с един известен монах в манастира. Изправил се пред него и казал - "Искам да знам кое е Раят и Адът. И съществуват ли?".
Монахът го погледнал и му казал, че е много глупав, а уж е велик самурай, затова не заслужава отговор. "Иди на война и повече недей да умуваш. Ти си глупав", отсякъл монахът. Самураят се ядосал и измъкнал своя меч, погледнал ядосано монахът и казал, че ще му отсече главата. Тогава монахът го погледнал и му казал - "Ето, това е Адът". В омразата си все пак самураят проумял, навел глава, взел меча в двете си ръце и го подал на монаха. Поискал прошка. "Ето, това е Раят", казъл монахът."
Хорхе Букай - аржентински психотерапевт и писател, автор на двадесетина книги, издадени в над 20 страни с тираж над 2 милиона екземпляра, сред които и издаваните на български език: "Нека ти разкажа", "Приказки за размисъл", "Писма до Клаудия", "Да се обичаме с отворени очи", "Трите въпроса", "Разказвай с мен".
"20 стъпки напред" - В новата си книга Букай ни учи, че предизвикателството да бъдем себе си изисква много усилия. Това е път, изпълнен със съмнения и отстъпления, който трябва да извървим съзнателно и смело. Затова трябва внимателно да подбираме стъпките си и да не губим вярната посока. Защото това е единственият път, който си заслужава да поемем. Пътят, който започва със самопознанието и завършва със самоосъществяването.
"Погледни отново" от Демиан Букай
Още със заглавието си книгата на Демиан Букай провокира изследователския дух, който тлее у нас. Всички се сблъскваме с многобройни трудности в живота си, имаме своите дилеми, колебания и съмнения. Авторът на тази книга ни приканва да променим перспективата, с която гледаме на живота си. Може би, ако успеем да погледнем с други очи на проблема, който ни измъчва, ще установим, че той всъщност не е толкова страшен, колкото ни се струва. Че буди у нас смях, вместо тъга; приемане – вместо негодувание; разбиране – вместо отрицание... И ако успеем да пренесем този нов поглед върху конфликтите, с които се сблъскваме ежедневно, ще успеем да си изградим нова, по-ефективна стратегия за справяне с трудностите.
