Продължава нашата рубрика "Чешити от Самоводската чаршия". Днес ще ви срещнем с Дамян Бумбалов. Той е млад и амбициозен художник. От няколко месеца ръководи галерия "Ателие". В нея той излага картини на новоизгряващи творци.

Разкажете на нашите читатели за галерията.

Галерията дълго време не бе просто едно ателие за художници. С наемателя на помещението Деан Веселинов сме добри приятели. Един ден му предложих да отворим ателието за хората. И така стана галерия "Ателие". Представят се изложби, провеждат се най-различни мероприятия, пленери, курсове по рисуване.

Какви курсове се правят тук?

Всяка събота и неделя се провеждат курсове по рисуване за любители. Има и курсове по керамика, както за възрастни, така и за деца.

Всеки ли може да идва на тези курсове?

Да, разбира се. Всеки, който има желание, може да посещава курсовете.

Вчера тук започна един много интересен пленер на тема "Самоводска чаршия - улица на занаятите".

Да, пленерът организираме съвместно с Туристическия информационен център "Царевград Търнов". Очертава се той да стане много симпатичен и свеж. Интересното е, че участниците са млади художници. Много лесно се прави такъв пленер с утвърдени автори, с известни художници. Тогава всички телевизии и радиостанции вдигат голям шум. Забравя се обаче, че има и новопрохождащи творци, които са десетки пъти по-креативни от вече утвърдените такива. За съжаление, никой не дава и не прави нищо за тях.

Ето, че вие правите.

Аз не съм някакъв меценат. Опитвам се, както и с каквото мога да помагам. Най-тъпото е това, че човек, който иска да дава, няма възможност да го прави. А човек, който има... Той затова има, защото не дава...

Какво против имате старите художници?

Нямам нищо против. Но да си признаем, старите автори са си изградили някакъв стил и по тази причина те често се повтарят. На мен лично ми е писнало да ги гледам. Тези художници не могат да изненадат с нищо ново. Един сюжет го разиграват 30 пъти например. Като видиш, да не споменавам имена, еди-кое си име, знаеш, като отидеш на изложбата му, какво ще ти представят.

Идват ли хора в галерията?

Идват чужденци, ама те са много зле. Обикалят цялата чаршия и като видят един магазин с китайски стоки, влизат и го изкупуват половината. Пълнят си торбите и си заминават. Въобще не ги интересува, че има страхотни неща, които са ръчно изработени и това ги прави уникални.

Има ли изход? Може ли и как да предотвратим това?

Китайските стоки трябва да се забранят да се продават тук, на чаршията. Също трябва да забранят и преминаването на автомобили по улицата през деня. Защото съсипаха цялата улица. Не им е приятно на хората, че докато се разхождат из Самоводската, трябва да крачат редом с колите.

А къде са българите?

Болшинството от тях предпочитат да си изпият и изядат парите в някоя чалготека. Скъпи им се виждат картините. Не го разбирам това. Вместо да си купят красиво произведение на изкуството и да си го сложат у дома, те предпочитат да отидат на чалга бар и да си похарчат парите там за пиене, ядене, наркотици и какво ли не.

Как избирате чии творби да изложите в галерията си?

Желаещите представят портфолио на произведенията си. Досега не сме отказвали експозиции. Важното е, експозицията да не превзема цялото пространство в галерията, защото тя все пак е и ателие. Трябва да остане място и за творчество.

Освен с ръководенето на галерията и рисуването, с какво обичаш да се занимаваш?

Много обичам да ходя за риба. Даже онзи ден хванах една огромна щука. Бях тръгнал за кефали с малката блесна и се върнах с 3-килограмова щука.

За какво мечтаеш?

Имам една мечта. Искам да си хвана раницата, да я напълня със спален чувал, едно малко стативче, акварелни бои и лисчета за акварел. И тръгвам на стоп из цяла Европа, да си пътувам и рисувам. Като бях студент, тогава не бяхме в Европейския съюз и беше много трудно да се излезе от България. А сега нещата са по-различни. Не съм семеен, нямам си приятелка, имот си нямам, нищо не ме спира да осъществя мечтата си.

Оттук ли си?

Родом от Ямбол съм, но вече 13 години живея тук. Винаги съм искал да си живея тук. Имам приятели, които ме викаха в София, но не мисля, че ще ми хареса там.

Лесно ли се ръководи такава галерия?

Никакви трудности не изпитвам, много тичане има насам-натам, ама си го правя с кеф. Едно нещо, което се прави с много любов и желание, винаги става. Ако ще правиш нещо ей така между другото, по-добре не се захващай и не го прави. Дори едно ядене да сготвиш, трябва да го направиш с любов, за да стане вкусно.

Щастлив съм от това, което работя, без значение, че то не ми носи кой знае каква печалба. Аз знам, че някой ден всичкото това ще ми се върне. Дали душевно или финансово, дали в този или в следващия живот... В момента това, което ме държи, са хората, които идват щастливи, че го има това място и се случват всякакви неща тук.

Кажете нещо на читателите на Север.бг.

Таралежът е птица упорита, не го ли сриташ - не излита!