Светла Косева: Вярвам в Господ, прелестта на живота и неговите контрасти

Повод да се свържем с художничката бе избирането на платното й "Кей" за картина на месец февруари в Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" - Севлиево. От Север.бг се присъединяваме към идеята на директора на галерията Васко Василев в популяризирането на таланта и красотата, изразени на платната, и ще ви запознаваме с авторите на избраните картини за следващите месеци в интервюта.

Със Светла се чухме по телефона, и по гласа й долових нейната финост, мекота и дълбока душевност, така характерни за хората на изкуството. Тя не отказа да направим интервюто от растояние (живее във Варна) и мисля, че се получи... Може би с малко думи, но... В крайна сметка амплоато на художниците е да "въртят" четката (картините сами говорят за таланта), а не да "словоредят"... Прочетете и вижте - безкраен хоризонт, към който летят птици, на крилате на любовта...

Светла, твоя творба бе избрана сред 1500 други за картина на месец февруари в ХГ "Асен и Илия Пейкови" в Севлиево - как се чувстваш след такова (поредно) признание?

Естествено това за мен е чест и благодаря на Васко Василев, директор на ГХГ "Севлиево".

На колко години беше, когато хвана четката за първи път и коя беше първата ти картина?

Рисувам от много малка. Усещам света по този начин. Опитвам се да си представя всичко нарисувано и така съм от дете. Учих в художествена гимназия и там рисувахме непрекъснато. На 20 години направих първата си картина с маслени бои върху платно.

Специалистите определят похвата ти като импресионистичен - по един и същи начин ли изразяваш вътрешното си усещане за света или сменяш стила? Обичаш ли да експериментираш?

Не обичам да експериментирам. Това, което определят като стил, ми идва отвътре. От дете се влияя от класическото черно-бяло кино и старите снимки и картички.


В картините ти има много птици - освен че като "морско чедо" си отраснала с тях по брега на морето, с какво друго те впечатляват те?

Да, във Варна небето е изпълнено с чайки, гларуси и гълъби. Тези птици са градски и живеят с нас. Те са по площадите, покривите и във въздуха. Крилете им отразяват светлината, ако се заслушаш, ще чуеш шума от полета им... Птиците, заедно със светлината и вятъра, са главни действащи лица в картините ми.


Участвала си в много самостоятелни и общи български и международни изложби - има ли конкуренция в това изкуство и как се усеща?

Като във всеки бизнес конкуренцията е естествена и градивна, но в изкуството е важно да си различен, за да те запомни и разпознае публиката.

Как се приема българското изкуство в чужбина?

Като европейско, но с още по-голям интерес, тъй като изглежда малко непознато.

Обикновено творците казват, че обичат всичките си произведения, но все пак имат по някое, с което ги свързва по-особено чувство. С каква емоция или изживяване е свързана твоята любимата картина?

Имам си няколко любими картини. Дори споменът за тях ме радва отвътре. Спомням си сезона, в който съм ги рисувала, случки през това време и главно емоцията, която съм усещала в процеса на работа. Може би затова тя вече е запечатана на платното и то живее някъде своя си живот и радва или вдъхновява някого.

Какво те вдъхновява да хванеш четката?

Както всеки човек и мен ме вдъхновяват красива улица, залез, книга, филм, любов или тъга. Просто аз се изразявам на платно. Дано успявам.

Какво ще нарисуваш на следващата си картина?

Двойка танцуващи на свечеряване с току-що светнали лампи край брега.

Кой е твоят идол сред големите световни имена в света на художниците?

В пети клас прерисувах като луда Рембранд и Рубенс от албумите с молив. Не разбирах как са го направили и защо не ми се получава. На тази възраст осъзнах какво е гений и талант. Започнах да мечтая да се науча да рисувам. В гимназията открих импресионистите и Салвадор Дали. Един от любимите ми художници е Вермеер, видях го на живо миналата есен в Амстердам. Велико!

А сред българските?

Владимир Димитров-Майстора и разбира се няколко от сега работещите.

В какво вярва Светла Косева?

В Господ и цялата прелест на живота... В контрастите му...

От картините определено лъха чувство, сякаш са живи и ти говорят - какво ти се иска не просто да кажеш, а да изкрещиш на целия свят?

Искам това, което съм почувствала да го разкажа и ако някой го усети, значи съм успяла.Това е смисълът.

А чувството е...?

А чувството е това, което долавяте като зрител.

Хората на изкуството са раними... Теб какво те прави тъжна?

Агресията, алчността, дебелокожието и липсата на състрадание.

Рисуването може да бъде професия или хоби, но какво друго обичаш да правиш, когато не държиш четката?

Обичам да се разхождам, да снимам, да чета и понякога просто да се рея в мислите си.

Какво те кара да се чувстваш различна и уникална?

Мисля, че всеки човек е уникален. Радвам се, че публиката разпознава картините ми - значи си имам свой начин да се изразя.

Това прави ли те чешит?

Убедена съм!

_____________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg