Чрез поредица от интервюта, коментари, а дори и анализи екипът на Север.бг възнамерява да направи читателите си съпричастни с бита на две както емблематични за нашия регион, така и специфични сами по себе си села - Айляк Баир и Полско Северуйно. Убедени сме, че ще ви бъде любопитно и забавно да се докоснете до ежедневието, светогледа и взаимоотношенията на жителите им, защото със сигурност ще откриете в характерите им нещо от себе или от близките и познатите си.

По принцип не обичаме да даваме съвети, затова няма да ви казваме да не търсите Айляк Баир и Долно Северуйно на картата. Искаме само да ви предупредим да не се учудвате, ако не ги намерите...

Макар и да наближаваше икиндия, жегата беше толкова жестока, че кучетата на площада в Полско Северуйно лежаха неподвижно под дърветата с изплезени езици и човек трябваше внимателно и продължително да се вгледа, за да разбере дали са живи.

Движение имаше само в ""Спартак" Полско Северуйно шампион!", най-модерната кръчма в селото, в която в петък вечер дори организираха дискотека. Там, на една маса в дъното, където кой знае защо бяха решили, че ще им е по-хладно, седяха вече познатият ни Житомир Вещия и приятелите му Лечо Зарзавата и Пенчо Джофрата.

- Да имаше поне още един да ударим белотче - въздъхна Лечо и изтри потно чело с опакото на дланта си.

- Да извикаме Ганка Барманката да играе с нас - предложи Житомир Вещия, който не посещаваше много често ""Спартак" Полско Северуйно шампион!"

- Виж надписа над бара - Пенчо Джофрата посочи неопределено и отпи от гроздовата си.

Житомир погледна натам и прочете написаното на оплютата от мухите табела: "Трите златни правила на Ганка: 1. Не спя с клиенти; 2. Не играя карти с клиенти; 3. Не давам вересия на клиенти".

- Ами да пием по още една - предложи Лечо и тръгна да става от стола си.

В същия момент обаче през вратата на кръчмата влезе Спиро Спиртомера и привлече вниманието на всички.

- Спиро, какво става по Търново, бе? - подкачи го веднага Пенчо.

- Че ти откъде знаеш, че съм бил в Търново, бе? - уж учудено и сопнато отговори новодошлият.

- Ами знам ми! Цялото село знае - възкликна Пенчо - Айде, разказвай!

- Разказва ли се на празни ясли! - възмути се Спиро, като седна на тяхната маса.

- Ганке, донеси още четири! - провикна се Житомир.

- Ела си ги вземи сам, пиленце! - тросна се барманката, която гледаше като зомбирана в телевизора, на чийто екран бе застинал надпис, който гласеше "Yaprak dokumu" ("Листопад" бел. ред.).

- Да не си почнал, докато се върна! - закани се Житомир и чевръсто се запъти към бара.

- И как е, а? Нещо ново? - попита нетърпеливо Лечо.

- Страшна жега е...

- Че какво ново! И тук е страшна жега.

- Да, ама аз ходих в Търново за последно през март и тогава нямаше жега. А сега има, затова е ново...

- Жега си имаме и тук, разкажи нещо друго - възропта завърналият се с четири пълни чаши Житомир.

- Щели да правят някакво влакче на Царевец... - отговори Спиро - Да вози туристите. Щяло да струва триста и кусур хиляди...

- Влакът минава покрай Трапезица, не покрай Царевец! - отсече Житомир - Знам със сигурност! Ходил съм в Търново поне десетина пъти!

- Не влак, бе! - прекъсна го Спиро - Влакче. Малко влакче, с което ще карат туристите.

- Е щом е малко, защо струва триста хиляди? - попита Лечо.

- Щяло да се качва чак до горе, до часовниковата кула...

- На Царевец няма часовникова кула - намеси се отново авторитетно Житомир - Това е наблюдателница. Там Калоян е седял по цяла нощ и се е чудил коя държава да завладее на другия ден.

- Тия туристи ги мързи да гледат! - размаха пръст Пенчо - Я да ги закарам на нивата да жънат на жегата! Не могат да се качат до тая вятърна мелница на Царевец... Ние какви туристи бяхме едно време... Катерил съм се чак на Картала в Търново...

- Аз пък за малко да покоря Еверест, ама бях последна резерва в експедицията на Христо Проданов и така и не тръгнах с нея - отбеляза Лечо.

- И къде ще сложат релсите? - върна се към темата Житомир.

- Няма да има релси - заговори важно Спиро. - Влакчето ще е с гумени колелета, за да не разваля настилката на Царевец...

- На Картала - поправи го Лечо, но после се сети и се поправи - На Трапезица.

- На Царевец, говедо такова! - избухна Спиро - Там, където е часовниковата кула.

- На Царевец няма часовникова кула! - повиши заплашително тон Житомир.

- Спрете! - намеси се Пенчо - Няма да се биете за някаква си камбанария, я! Почват новините по нашата, местната телевизия. Да накараме Ганка Барманката да ги пусне и ще видим какво точно е това влакче...

- Не сте познали! - обади се жената. - Преди да ми свърши сериалът, нищо не пускам!

- Ама ние сме клиенти! - удари по масата Лечо.

- Не ме интересува! - Ганка беше непоколебима. - Знаете къде живеете, заминавайте си вкъщи да гледате новини! Не стига, че говорите и не чувам от вас какво става във филма, а и ще ме карате да превключвам. Нахалници!

- Да вървим у нас... - примирено махна с ръка Житомир - Жена ми, Снежана Дарк, е при майка си в Айляк Баир. Имам останала ракия, нали скоро варих... И няма да си платим, защото сме обидени! - добави той високо.

- Добре! - Ганка Барманката запали нервно цигара. - Нали Снежа все ще се върне от Айляк Баир. Ще й обадя аз как си прекарваш времето!

Когато Житомир се насочи към бара, пътьом вадейки портфейла си, физиономията му изразяваше примирение.

Стоян Николов, Север.бг