Забавни игри от древността представя от днес, 18 май, Регионален исторически музей-Велико Търново в рубриката "Непознатото наследство” (Из тайните на миналото). Астрагали, пулове, зарове и табли за игра от каменно-медната епоха до Средновековието могат да бъдат видени в специална витрина в музей "Възраждане и Учредително събрание". 5-минутен клип с 3D анимация пък показва как се играя с тях.

Стремежът към игри и забавления се проявява още в зората на човешката цивилизация чрез песента и танца. Той отразява не само занимателните, но и духовните, културни и дори естетически потребности на хората, споделят от РИМ-В.Търново. 

Сред достигналите до наши дни материални свидетелства за игри в древността са астрагалите, познати още като ашици. Това са малки кокалчета, предимно от задните крайници на домашни животни като овца и коза, с допълнително изпилени и изгладени страни, които са хвърляни или подреждани по определен начин. Играта с тях е била позната още през каменно-медната епоха. През античността тя е била източник на забавления и на деца, и на възрастни. При нея печели този, който е успял да ги хвърли така, че те да застанат на една страна или в комбинация, предварително определени за печеливши.

В РИМ–В. Търново се съхранява интересна колективна находка от селищната могила при с. Петко Каравелово, състояща се от 66 костени предмети (снимка 1). Те са пробити в централната част и са  изрязани и изпилени така, че да си пасват по двойки. Предполага се, че са използвани за игра или като средство за гадаене.

Голяма популярност добиват комбинативните и хазартните игри, при които са използвани зарове и пулове (снимка 2). Античните автори свидетелстват, че те са любимо развлечение както за войниците и населението, така и за аристокрацията.

Най-предпочитани са заровете, които са изработвани от кост, както и от дърво, камък или метал. Известни са два вида игри със зарове. Едните се играят с чашка, а другите – върху дъска. Широко разпространено е зарчето с форма на кубче и означени цифри от 1 до 6, което по нищо не се различава от съвременните зарове. Познати са и друг вид зарчета, които имат две закръглени стени, а върху другите четири са означени цифрите 1, 3, 4 и 6.

Забавленията със зарове, макар и с хазартен характер, са възприемани по-скоро като игри на късмета, случайността и шанса. Понякога те са използвани и за гадаене и предсказване на съдбата, като за целта са изработвани от кост или от злато.

Широко разпространени през античността са и игрите с пулове, които се местели по специално разграфена дъска. Те са изработвани от различни материали – камък, кост, дърво, стъклена паста. Върху дъска се играело и с малки фигурки или пионки, направени най-често от кост. Въпреки че не са известни правилата, някои от тези игри наподобяват познатите днес "Не се сърди човече”, "Дама” и "Шах”.

В българските земи също са откривани зарове и пулове от античната епоха. Във Великотърновския музей се съхраняват пособия за игра, намерени на територията на римския град Никополис ад Иструм. Находката, датирана II–III в. от н. е., включва няколко пула с кръгла форма, зарчета с маркирани цифри от 1 до 6, както и един кух предмет с паралелепипедна форма и украса от врязани окръжности (снимка 3). Всички пособия са изработени от кост, като пуловете са добре полирани.

През Средновековието игралните пособия, предназначени за аристокрацията, са старателно изработени, докато простолюдието играе най-често с подръчни средства – за основа се разграфява някоя тухла или керемида, а пуловете се изработват чрез оглаждане на фрагменти от счупени глинени съдове. Подобни пулове са намерени и в крепостта на хълма Царевец (снимки 4 и 5).

Рубриката "Непознатото наследство” подготвя екип в състав:  Илиян Петракиев, д-р Теменуга Георгиева, гл.ас. д-р Пламен Събев.

<< Sever.bg във Facebook >>