Майка или мащеха - обичам България!

Натъкнахме се на един интересен и вълнуващ разказ във Фейсбук на една българка, от Лясковец, която живее и работи в Германия. Тя е приятел на Север.бг и ни среща понякога с наши сънародници, макар и виртуално. Разказът е за дама, от Русе. Кое кара една жена да напусне родината и да изкарва прехраната си в чужбина, липсва ли й България и ще се върне ли у нас?

Отговорът е в следния разказ: 

"Мирослава Радинова от Русе работи в ателие за химическо чистене около Франкфурт, Германия. Посреща ме с не перфектен немски, но много топло отношение. В момента, в който разбирам, че е българка започва разговор за това, колко и липсва България.

Изчаквам да приключи работа и с Мира отиваме заедно на кафе. Толкова мил и енергичен човек трудно се среща. Обикновено емигрантите са угрижени и тъжни, но с Мира е различно. Тя зарежда с оптимизъм !

"Не исках да ходя в чужбина, но гладът ме принуди!”, разказва 50 годишната жена и отваря старо тефтерче, в което е историята на живото й. В него има протрито от времето листче на което пише: ”Дали страданията на скалите, а те не издържали и ги дали на хората”. Сълзи капят от очите й, но това е само минута. Усмивката се връща отново на лицето и тя казва, че в Германия няма да остане и че е тук само, за да помогне на себе си и дъщеря си.

"Тази жена е приятел и на кмета! Всички клиенти са й приятели. Бизнесът ми се оживи с нея. Не се сърдя, когато дойдат българи и говори с тях, защото знам, че ще се върнат тук като клиенти. Към всички намира подход, а повечето хора си тръгват от ателието с подаръче, приготвено от нея. Погледнете тази кошничка! Това са нейните подаръци за клиентите ни!”, хвали я шефът й.

Мирослава е родена в село Беловец, Русенско. Завършва техникум по индустриална химия в Русе. След затварянето на химкомбинат "П. Караминчев”, където работи дълги години се пренасочва в шивашкия бизнес, но след масовият фалит на предприятия от този бранш "стяга" куфарите и заминава при сестра си.

Пристига в Германия преди 2 години.

Работа намира на втория ден благодарение на това, че говори турски. Убеждава собственика на фирмата да я наеме без пари, за да види как работи. Така остава във ателието до днес. С договор работи едва от 3 месеца. През цялото останало време е на черно. През първите месеци работи по 20 часа на денонощие. От ателието й плащат по 100 евро на седмица, затова започва да чисти къщи и офиси. Шие, когато някой българин иска да мине "по-тънко" с пердета или ремонт на дрехи.

Най-голямото удоволствие за Мира са срещите с българите и изявите, на които тя е един от организаторите. Това я зарежда и прави дните й по-леки.

В българския клуб в Офенбах намира приятели и е една от любимките. Участва в организацията на всички събития, в курса по немски и в групата по български народни танци.

Сега работи само в ателието за химическо чистене и има почивни дни, които използва за да пътува, танцува и най-вече да помага на хората. Иска да опознае и други европейски страни и на Великден посети панаира на цветята в Холандия. Подготвя се заедно с другите българи за поредното представяне на България в празниците на културата на Матилденплац през юни 2014 г.

"Животът си съм посветила на дъщеря си и на внукът си”, споделя Мира и показва с гордост снимки. Разказва на дълго и широко за това, че е подарила жилището на дъщеря си и че е успяла да заработи пари за свой дом в Русе. За това как ще направи механа, ама наистина българска.

"Когато изстрадаш живота си, разбираш стойността му”, казва Мирослава Радинова и с усмивка ми подарява сувенир с българско флагче, отличителен белег за принадлежност към България за празници, които организират с групата в Офенбах.

И заключава, че майка или мащеха тя обича България!".

<< Sever.bg във Facebook >>