При проучвания на приземието на игуменарната в манастирския комплекс "Свети Иван Рилски" на хълма Трапезица бяха открити кости от над 50 човешки скелета, пише в. „Янтра". "Находката е изключително необичайна, защото останки не са положени в анатомичен порядък. Не можем да говорим за погребения или масов гроб, тъй като не бяха открити никакви следи, доказващи извършен християнски ритуал", категоричен е археологът ст.н.с. д-р Йордан Алексиев, който ръководи проучванията в този сектор на историческия хълм. В края на миналата седмица екип от специалисти от Института по експериментална морфология и антропология при БАН започна антропологическо изследване на костите. "До момента сме се натъкнали на скелети, които не са пълни, и на отделни фрагменти от човешки тела и черепи", обясни д-р Бранимира Димитрова, която ръководи екипа. "Тепърва ще определяме колко общо са индивидите, както и техните пол и възраст, но вече знаем, че сред тях има мъже, жени, деца и юноши. Все още не знаем причината за тяхната смърт, но следи от насилствени въздействия по тях няма. Ще трябва да се консултираме с археолозите, за да може с помощта на съвместните ни знания да изградим обща хипотеза", допълни антропологът. "По черепите на два от индивидите са намерени следи от т. нар двулентова изкуствена деформация. Този обичай е характерен за прабългарите, когато идват по нашите земи, а след покръстването той престава да се практикува масово", обяснява Алексиев. Има вълна и на т.нар. късни номади от ранното Средновековие, свързано главно с прабългарската етническа общност. Нищо чудно през Второто българско царство обичаят също да е бил практикуван, а тъй като един от черепите е на женски индивид, може да става дума за брак или други родствени връзки. "При досегашните проучвания на манастирския комплекс са открити следи от силно земетресение, при което са били сринати основните сгради. Човешките останки са открити под близо 3-метров слой строителни материали. По скоро се касае за полуразпаднали се тела, които са пострадали вследствие на земетресението и са се свлекли от горния етаж", споделя една от хипотезите си археологът. Той е решил да влезе във връзка и с представители на Института по геофизика и сеизмология при БАН, които да му предоставят данни за земетресенията в района на Велико Търново през Средновековието. Има идея костите да останат в положението, в което са намерени, за да бъдат експонирани. Дали това ще бъде направено, ще решава съвместна комисия от археолози, антрополози, реставратори и представители на Министерството на културата. Дотогава, за да бъдат спасени находките, на мястото ще бъде монтирано защитно покритие. В петък екипът на Алексиев се натъкна на още един човешки скелет, като главата на индивида беше положена до тялото, а по костите на дясната ръка имаше следи от посичане. Останките бяха открити на необичайно място ¬ между зидовете на две сгради, разположени извън манастирския комплекс. Игуменарната е една от монументалните сгради в ансамбъла. Седалището на игумена се намира недалеч от храма, а входът є е в линия с този на църквата. Отличава се с керамопластична украса, използвана при фасадите. Забелязва се и членене на фасадите, посредством псевдоконструктивни ниши и декоративни тухлени редове с широка хоросанова фуга. Вътре има широка стенописна украса с много високо качество, богата в колоритно отношение, с много точен и сигурен рисунък при изпълнението. "Манастирът е построен в средата на XIII век, но все още не може да се каже категорично до кога е съществувал. В резултат на разкриването на трапезарията, игуменарната и другите постройки имаме данни за голямо разрушително земетресение, което е станало след падането на Търново през 1393 г., тъй като никъде няма следи от разчиствания или ремонтни работи", заяви ст.н.с. д-р Йордан Алексиев.